Обръщение на Ректора
Има ли нещо по-европейско у нас от Университета? Университетът с главна буква. Защото университетите и у нас, и в Америка, и в Азия, и в Африка тръгват от идея, родена в Европа, една от най-истинските европейски идеи: идеята за свободата на човешкия дух.
Началото на 1 октомври 1888 г. е съвсем скромно. Едва е отбелязано във вестниците, никой не снизхожда да го запечати на фотографска плака. Група млади мъже в новото здание на Първа софийска мъжка гимназия - едни сядат на чиновете, тъй като банки още няма, другите се изправят пред тях и започват да говорят. Толкоз.
Наричат първите седем преподаватели свeти седмочисленици - като св. св. Кирил и Методий и техните ученици. Всички са европейски възпитаници, доктори на престижни университети – Лайпциг, Женева, Виена, Йена, Париж.
Задачата им изглежда непосилна. Само 15% от българите са грамотни. На този фон Александър Теодоров-Балан, Димитър Агура, Любомир Милетич, Емануил Иванов изглеждат титани. Според Иван Шишманов носят либералната мисъл на Запада, но не се отказват от българското, борят се за равноправие в Европа.
Университетът внася европейски идеи. Идеята за равнопоставеност, намерила израз в обръщението „колега” – равно и за професора, и за студента. Равнопоставеност за жената, която сяда в аудиториите редом с мъжете. Далеч преди някои престижни европейски университети.
Европейска е и сградата му, макар и донякъде побългарена.
Като града, в който е издигнат, и Университетът расте, но не старее. Живее заедно с народа си. Страда заедно с него.
Десетилетия наред Софийският университет е българската наука. Според ректора Любен Диков: "...Университетът е горд в своето съзнание, че е хвърлил мост между западната култура и нас...".
Но той не е само знания. Той е свобода на духа, свобода на интелектуалното несъгласие. Той учи младежите да вземат самостоятелни решения, да толерират разликите в идеите, да уважават другия.
В годините, когато инакомислието е рисковано, Университетът е оазис на свободомислие. Не че няма и безгръбначни, кога не ги е имало.
През последните десетилетия Университетът не само оцеля, но и продължава да се развива. Посяга към европейски проекти, но държи високо българското. Праща студентите си в десетки европейски университети да научат нещо различно, да го донесат у нас и да го споделят с връстниците си. И не само знание, но и умения, а с тях и гъвкавото, съобразено с изискванията на пазара, приложение на наученото.
В Университета проблемът „образование или наука” никога не е стоял, защото се знае, че високо образование без висока наука няма.
Университетът гледа в бъдещето. Както се казва в Лисабонската стратегия на Европейския съюз: „...по-големи и по-ефективни инвестиции в модернизацията и качеството на университетите е директна инвестиция в бъдещето на Европа и европейците”.
Когато попиташ някого къде е учил и той отговори - „В Университета”, никой не задава друг въпрос. Защото за българина Университетът с главна буква е Софийският университет „Св. Климент Охридски”.
Ректор на Софийския университет „Свети Климент Охридски” Проф. дин Иван Илчев