В мислите и творческите полета на режисьора Николай Георгиев попада ценен литературен и исторически документ - най-ранната автобиография писана на български език - “Живот и страдания грешнаго Софрония”, разказваща историята на българския духовник и будител Софроний Врачански, който не само преписва нашата история, а влага в нея сърце, душа и вяра. Сърце, душа и вяра влага и Николай Георгиев в инсценизацията на текста, като поверява ролята на физически незрящия, но духовно извисен актьор - Андриян Асенов.

“Хората, за разлика от всички други животински видове, имат една особена индивидуална отлика, различна от родовата особеност.

Човекът има човечност.

Ако я има - цял е, ако я няма - нарушено е равновесието между неговата физичност и духовност.

Тя е заложена в неговото същество, но ако той – човекът, не е успял да я развие и осъзнае, остава куц, без един крак. Без нея той е неспособен да страда за другите, защото само който е познал себе си, може да страда за другите.

“Аз, грешният между хората” - казва Софроний. И цял живот страда. Ако не за себе си, то поне за другите.

Софроний е прегърнал идеята за Бог. Неговият девиз е: “Бог с нас и ние с него”.

Софроний има много силна идентичност, и лична, и национална.

За Софроний да служи на българския народ е част от кръвообращението му.

За България, българина и българите е готов на всичко. Личният интерес на индивида не съществува. Съществува само родовият. Живеещ в страдание, той е щастлив. Срещите му с българите от неговата епархия са нескончаеми празници.

Българите го приемат с любов и обич. Неговото слово ги възпламенява, повдига тяхното самочувствие и родолюбие.

Моята гордост е, че работя за неговия светъл образ.”

Режисьор: Николай Георгиев

Сценограф: Михаил Лалов

Проектът се осъществява с финансовото съдействие на Национален фонд „Култура“, Едногодишна програма.