Празно. Сам съм, а имам чувството, че сме много.

Когато си в празното, ти всъщност не си. Не присъстваш. Си само знак. Знак за самия себе си или по-точно на отсъстващия себе си.

Време е. Време е за Лир. Да дойде и да ни каже – "Живях, помъдрях, остарях". Да се усмихне както само той може и да добави „За едно само ви моля – не посягайте на старостта ми. Уважението , което ми дължите – не е заради нея. Към вас заслуги нямам. Освен една – тази, че живях и все още живея. Това е моето голямо богатство. Днес щедро ви го завещавам, за да не можете един ден да кажете, че не сте могли да бъдете това, което сте искали да бъдете".

Всички се раждаме свободни, но не всички живеем като такива. Свободен е само този, който се е освободил от своята несвобода.

Превод: проф. Александър Шурбанов

Режисьор: Николай Георгиев

Хореография: Петя Йосифова

Участват: Георги Арсов, Валерия Димитрова, Димитър Димитров, Марко Дженев, Красимир Костов, Калина Палавеева, Петя Йосифова, Теодора Атанасова, Иван Стоянов, Нева Димитров

Входът за всички представления е запетая на лявата ръка. Начало 19:30.