Екип от студенти на Университетската телевизия “Алма матер” разказва историята на българското образование. В НОЕВ КОВЧЕГ проникваме тайно в хранилището на Университетска библиотека, за да намерим непрочетените страници от историята на СУ…

Студентите не знаят, че никога не са отваряли скритите врати на Ректората. Под красивите аудитории с причудливи форми и изящни дървени ламперии се крият подземия, а в подземията има тайници. Тези тайници са пълни с книги. А в книгите има знания, до които никой никога не се е докосвал. Има истини, които никой никога не е узнал.

Студентите не разпознават най-верните пазители на историята на СУ – библиотекарите, водопроводчиците, лелите в мензата. И рядко забелязват хора като Емил – кралят на подземията, водопроводчик в СУ, който знае в кой запушен комин е намерена лирата на Вазов, къде се е крил шест години студент бунтар от 1968 година, къде е паднала и като по чудо не е избухнала бомба през 1941 година.

Студентите не знаят, че плуват комфортно в един непостроен от тях, но построен за тях Ноев ковчег, който пренася през времето видове, застрашени от изчезване – чистото знание, откривателството, любопитството към себе си, към света, Книгата, Перото, Буквата. Стремежът към творчество, любовта към неразгаданите още тайни на природата. И като във фантазиите на писателя Георги Господинов (който се е возил някога в същия този Ноев ковчег и не се знае дали е слязъл)

Никой не знае какво се е случило с митичните тайни подземия на Ректората, които уж свързвали Университета с Народното събрание и Президентството. За тези тунели казват, че били зазидани преди много, много години и незнайно от кого. Някои дори твърдят, че никога не са съществували…

Може би в Ноевия ковчег все пак не се качват всички видове.