Режисьор: Николай Георгиев
Участват: Георги Арсов, Фасика Мелаку

Вход: Свободен (запетайка на лявата ръка)

Е, и? Какво искаш да кажеш с това ? Как ще познаеш светлината, без да си познал тъмнината ? Как ще познаеш доброто, без да си познал злото ? Не го ли познаеш – значи не го знаеш. Значи си тъп. Чао! (Тръгва. И неговото и нейното тяло. Цялото тяхно тяло – четири крака, четири ръце, две глави. Неговата глава дава акъл на нейната). Птицата лети, рибата плува, а човек се раздира. На парчета. Светът е анти-аз. И колкото по-бързо осъзнаеш това - толкова по-добре. Не за теб, разбира се, а за света. Купувайки си картофи, например, трябва да казваш: ‘‘Искам две кила картофи, но вие не ми давайте, защото съм лош човек, недостоен за вашите картофи и ако искате да ги заслужа, мога да ви работя - на полето, в дома ви, за да изкупя с труд вината си, част поне, една малка част, защото тя е неизчерпаема и всяко наказание би било малко за нея.‘‘