Кой е виновен, че знаеш повече за Мадона, отколкото за Мадоната. Кой...? Руският император, турският бей, американският президент, кой? Никой друг освен ние самите. Които се интересуваме от ослепителните тигри, които ни разказват новости за модата, от разплаканите крокодили, които ни обещават ситост като тяхната. Трябва да мислим като всички - иначе сме зли и покварени. Трябва да си гледаме телевизията - нашият висок идеал – удоволствието. Защо? Защото това не изисква никакво усилие. Какво ни засяга това, че там някой е възкръснал и ни чака? Ние, малките разбойници от детството, можем да бъдем големите разбойници на детството. Защо да бъдем добри? Та нали още в „Талмуда“ е написано, че нито едно добро дело не остава ненаказано. Защо да бъдем прави, след като правият е винаги по-скучен от кривия. Не е ли по-интересно да се завърнем в тръстиките, при малките комарчета, които да ни целуват по кръвта... Не е ли по-лесно да не бъдем себе си, а „подобни“ на себе си, т.е. на всички други. Побеждават силните. Мнозинството. Тълпата. От анонимни подобия. Без име. Без код. Без вътрешна идентификация. Но със самочувствието на победители. Историята учи, че човечеството не се учи от историята. Пред дванадесетте апостола крачи Исус. И ако трябва да избираш, ще избереш него – тринадесетия апостол. Предания. Предадения.