Триптих композиция. Мислим в тристранни структури: Отец, син и дух. Сънят започва, пресекващи звуци, текст, задавен от ужас. Структурата не се променя, но същевременно върви само нагоре и това я прави непоклатима. Първоначално се смеем тихо на абсурда, но в репетитивността се разтваряме пред необятността на космическия ужас. Сънят става кошмар, както си му е редът… Непознатото ни привлича, изяжда ни и ни изплюва в мрака. Редукция, редукция, редукция – и всичко се разпада в космическия ужас.