и ето ни...
ето че отново се хващаме за ръка...
хващаме въжето за игра...
не спираме да скачаме на него...
...на ластик...
...или на дама...?
...стражари и апаши!
криеница!
кър!
ние, актьорите, никога не сме спирали да бъдем деца!
всъщност... ще ти споделим една малка тайна:
никой никога не е спирал да бъде дете,
просто не го знае.
ела с нас
седни до нас
около нас
на едно пътешествие във времето,
а ние ще ти дойдем на гости в твоето детство, където очите са широко отворени, ръката - изпъната и иска да сграбчи целия свят... като кутия бонбони, скъсано копче или облак захарен памук, но всичко това... само... само...

Когато отново ще бъда малък...