„ХАМЛЕТ” С ОТВОРЕН КОД? ЕКСПЕРИМЕНТАЛЕН ТЕАТЪР ОТ БЪЛГАРИЯ
Георги Няголов

Причината да разглеждам „Хамлет или три момчета и едно момиче” е че, по мое мнение, постановката прави нещо изключително прогресивно. Прилага философията на отворения код (open source) при театрална продукция. Разбира се, терминът „отворен код” не е традиционно свързан с театъра. Той е формулиран през 1998 във връзка със създаването на безплатен софтуер, но понятието бързо се разпростира върху други сфери на човешкия живот. Днес говорим за „хранилища за знания с отворен код” (като Wikipedia), „управленски политики с отворен код”, дори за „религия с отворен код”. Основните принципи на отворения код са свободния достъп и възможността да се споделя неограничено, прозрачния източник, така че всеки да може да допринася и модифицира, както и абсолютната липса на дискриминация по отношение на ползвателите и употребите. В този смисъл предложената от @лма @лтер адаптация на „Хамлет” е open source на всяко възможно ниво. Първо, достъпът до представлението и свободен и безплатен. Второ, представлението използва метадраматични похвати и деконструкция, за да разкрие пред зрителите „кода” на театралната продукция по отношение на сюжет, характеризация, движение на сцената. Трето, пиесата е представена в пълно идеологическо равновесие (например когато Хамлет се упреква в известния монолог: „О, що за жалък негодяй съм аз...”, Лаерт се появява да му припомни, че старият Хамлет също е убил стария Фортинбрас, че всъщност и той е ламтял за короната на Норвегия също както Клавдий се стремял към тази на Дания, че дори да беше жив, младият Фортинбрас можеше с пълно право да дойде и да търси отмъщение, точно както Хамлет сега). Накрая, актьорите постоянно предизвикват публиката да се включи и да участва в представлението – без обаче да допускат това напълно да промени хода на пиесата.