Едно безгранично пътуване на открито под небето. Пътуване, което ни изправя пред своята собствена вътрешна необходимост да се срещнем с Другия. Той често бива надарен с качества, които се усещат като липсващи, изключени, потиснати. Те – циганите стават пример за вътрешния друг. Тяхната видимост напомня за една живописна алтернатива на натиска на вече преобладаващо градския и индустриален начин на живот.

Едно пътуване, в което границите на „Аз“-а се разпадат, душата се оголва напълно и се разгръща в своето безсрамие и красота. Циганите нямат навика да изливат естетическите си емоции във водопади от празни думи, но те умеят да оценят красотата във всяка нейна форма.
Едно пътуване в един друг свят, забулен в мистериозност, за да може да продължи да съществува и в същото време – да остане различен.
Едно пътуване, след края на което не е ясно дали удоволствието от него може да компенсира мъката от раздялата.
Но едно е сигурно:

Никога не лагерувай край езеро
Ако то е дом на крокодили.