Театрална зала, Ректорат

Режисьор: Николай Георгиев

Хореограф: Петя Йосифова

Участват: Георги Арсов, Марко Дженев, Петя Йосифова и Валерия Димитрова

Начало: 19:30 часа

Вход: Свободен (запетайка на лявата ръка)

В годината, в която се навършват 400 години от смъртта на двамата големи в световната драматургия Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес, театър-лаборатория „Алма Алтер“ деформира представата за време и пространство и кани своята публика на един театрален дуел, който би могъл да се случи единствено в полето на метафизичното.

Дуел: Хамлет – Дон Кихот в полето на Квантовия театър – Проект на Театър-лаборатория „Алма Алтер“

За нас по-интересно е не да разглеждаме конкретна пиеса, а да вървим по алтернативния път на това – какво може да произтича от срещата между Шекспир и Сервантес. Двама старци на по 400 години ги събуждаме, за да ги попитаме „Вие кои бяхте?“.

До какво и двамата успяват да стигнат? Изкуството на човешкия гений има привилегията да бъде извън времето. Да се докосва до Божественото. Без да съществува опасност за него. Геният непрекъснато задава нови въпроси. Четем ги всеки път на различно ниво. Текстът се променя в самите нас. Времето се ускорява. Омир е съвсем близо до Бодлер. Успехът е по-малък неуспех ще каже Бекет. Ако някой твърди, че Моцарт не знае да пише мелодии, дори да го вземем за луд, мнението си остава валидно и негово. Такова е отмъщението на човека в невъзможността да бъде Голям. Не сме сигурни дори, че Омир е съществувал. Нещата се променят от момента, в който Бетовен казва „Аз съм Бетовен“. Роден вае неподобната на нищо скулптура на титана Балзак. Новата епоха, епоха на обезличаване на индивида и на изкуството, изисква като компенсация наличието на голямата личност. И всичко това до изчезването на последния голям творец. Колкото по-голям глад за индивидуалност, толкова повече претенденти. Изкуството се превръща във война. Фигурите на боговете стоят в неподвижна готовност в ръцете на публиката. Тя, публиката отброява вековете. Публиката обявява „Дуелът може да започне. Сега. “

Към Хамлет на Шекспир и Дон Кихот на Сервантес ще добавим още един Хамлет, този на Мюлер и Дон Кихот на Фотев, които боравят със силна деформация, те деградират, за да ги съградят наново. Стигаме до невъзможното решаване кой – кого. 400 години човечеството говори за лудостта на рицаря и за лудостта на принца. А ние питаме „Не се ли уморихте? Няма ли да спрете? Да сложите Края на играта?“ Приличате ни на онези двамата на Бекет – Хам и Клов, Клов и Хам, цял живот заедно и всеки сами, разбрали, че всичко тук на земята се е случило без тях. Бащата на Хам и Клов е бил по-благосклонен към своите синове от Сервантес и Шекспир, дал е на синовете си шанс за следващите 400 години, да бъдат чакани като Годо, горките чакащи. Чакат – невярващи.