"Колко трудно ни е да устоим на желанието да се върнем към всичко познато.
Моите спомени са измама. Фикция, създадена от ехото на инвалидна количка. Не, всъщност това е детската количка на майка ми. Пълна е с нейните кукли. С нейните играчки, с нейните джунджурии. Пълна с нейния аромат, с дрехите ѝ, с косите ѝ. В количката съм и аз.
Лягам върху косите на мама и сънувам картонения театър на баща ми. А по-късно и неговия дървен театър. От него изкачат плюшените мечета на леля и оловните войници на дядо. Те се бичуват.... с камшици. В театъра съм и аз."