Постановка: Николай Георгиев

По текстове на: Уилям Шекспир

С участието на: Петя Йосифова, Валерия Димитрова, Марко Дженев, Георги Арсов

Вход: Свободен (запетайка на лявата ръка)

Начало:19:30

Бурята. Връхлита и ние си мислим, че идва от някъде, от някъде другаде, че някой ни я изпраща, че ние сме непричом спрямо това, спрямо нея. Тя е вън от нас. Ние не сме направили нищо, за да бъде... Тя. Просто трябва да я изтърпим, издържим. И след нея ще почнем да живеем нормално, отново, необезпокоявани, според собствените си желания и предпочитания. Каква наивност. Кого искаме да надхитрим? Нея, Шекспир или самите себе си? Отхвърляме всяка възможност, Всяка опция че ние може да сме я причинили. Проклинаме, кълнем, сипем огън и жупел, влизаме в ролята на трите вещици от „Макбет“ или дори на трите парки от античността. Няма да се спрем да виним за нея и самия теб, Господи. Ще те разпънем, ще възкръснеш и отново ще бъде както е било. Бурята е отминала. Буря няма и не е имало. Браво. На нас, разбира се, не на Бурята. И не на теб, Господи. Просто поредната шегичка на този шегобиец Уили. Шшш... Като шът. Това е. Бурята! Келнер? Да платим, кой друг ако не ние?7