На 24 октомври от 19:30 часа на сцената на театър-лаборатория "Алма Алтер" ще се качи "Актьорът-принц". Моноспектакълът е на Георги Арсов, по текстове на Адам Мицкевич и Адам Георгиев, режисьор - Николай Георгиев. Георги Арсов се изправя срещу едно от най-големите предизвикателства пред актьорите в световния театър, а именно монологът на Адам Мицкевич от 1 част на "Задушница" - "Великата импровизация", за да бръкне в себе си и да се оголи до дъно. Снимките към спектакъла са от генералната репетиция на "Актьорът-принц". Интересен факт е, че на премиерата принцът ще излезе с костюм от дантела и коприна, който до този момент се пази в дълбока тайна. Входът за представлението е запетайка на лявата ръка.

Докато пеперудите са в пашкулите си и после, когато живеят като какавиди, те не се различават една от друга. Хранят ги заедно, почистват ги заедно, заедно се захващат за своите копринени листа. Но когато пашкулите им се разпукат излитат сини, зелени, златисти, кафяви, сиви и безцветни, почти безполови. В една от всеки милион какавиди живее зародиш, който не може да излети и това го кара да се чувства друг. Различен. Отхвърлен. Но по-силен близо до земята, до тази своя земя, която ще нарече „Родина“.

Родил се е. Родил се е отново. Принц. Без крила. Но равен на Господ. И стои в подножието. Сам. Горд. В пеперудените си дантели, които никога няма да летят. И съзнавайки, че е само миг, миг в който може да сътвори единствено нищото и да се загуби в него, търсейки: „Кой е, къде е, какво е? Докъде може да стигне той, докъде аз?... Какво иска, какво очаква той от мен? Смирение? Добре, но какво означава това, как изглежда, как се изразява? Не го ли получи вече? Толкова много смирени хора има на земята. И продължават да се раждат нови. И всички те, бъдейки смирени, изискват от нас, другите, смирение - към тях, разбира се. Преди всичко към тях. Толкова ли много са си повярвали?“

Небесата са пламнали. В този двубой победител не може да има. Творецът ще изгуби или себе си или единственото си творение. Тоест себе си.