Инсталацията представлява две групи, всяка от по 25 черно-бели рисунки, разположени в двете остъклени части на галерия „Алма Матер“.

Рисунките са леки, полупрозрачни, свободно окачени с тънка корда върху конструкцията на осветителното тяло в средата на пространствата така, че да могат да се въртят от лекото движение на въздуха. Те образуват две по-малки квадратни пространства, в които зрителят може да влезе.

Изображенията са абстрактни, редуващи се с пространствени или фигуративни елементи: лица, маски, форми, линии, пространства, спомени, реликти, следи от човешко присъствие. Образи и знаци, почти неуловими, разпадащи се или възникващи, толкова крехки и уязвими, колкото е вярата: ранима, но неугасваща.

Минималистичната техника има за цел деликатно да загатне елементи от форми и фигури, които зрителят да разпознае и асимилира по свой начин. Намерението е да се създаде атмосфера на духовно съзерцание и усещане за спокойствие, в противовес с напрегнатия и динамичен ритъм на външната действителност.

„Прозрачността на стените и възможността за директна комуникация със зрителя насочи вниманието ми към проблема за използването на прозрачна материя и нетрадиционно излагане на издължените рисунки в средата на пространствата така, че да образуват второ вътрешно пространство, което провокира и избора на заглавие. Зрителите могат да влизат в това пространство и да станат част от него. Светлината е естествена метафора на просветлението, свързано с познанието. Симетрията на двете пространства създава условие за равновесие и елемент на връзка. Възможността за движение на рисунките изразява интерактивния характер на инсталацията.“-- М.В.

Откриване на изложбата: 31 януари /понеделник/ 2011г. от 18ч. в галерия „Алма Матер“ (ректорат на СУ, вход откъм ул. Шипка, 1 етаж)"