Следващото издание на POIESIS / POLEMOS – поредицата, в която един поет, литератор или критик представя друг поет по свой избор, е посветено на Константин Павлов. Изборът е на Стефан Иванов, а заедно с него за поезията на Павлов ще говорят още Белослава Димитрова и Мария П. Василева.

Поезията на Константин Павлов е явление в българската литература, което трудно може да бъде категоризирано. Неговото творчество черпи от традицията на социалната сатира, философския абсурд и модернистичната експресивност. Павлов е поет, който не просто описва света, а го разобличава, преосмисля и осмива. Основните теми, които се разгръщат в стиховете му, са свободата и нейните илюзии, компромисът и неговата цена, паметта и забравата, както и неизбежният конфликт между личността и обществото.

Но Павлов е и много повече – той е екзистенциален бунтар, който в стилистиката на Арто и Бекет превръща поезията в болезнено, понякога почти физическо преживяване. Неговите думи не се четат – те се усещат, те жилят, прорязват, оставят следи. Няма уют в неговите стихове – има само оголена нервна система, която реагира на всеки фалш, всяко безсмислие и всяка примиренческа лъжа.

Поредицата POIESIS / POLEMOS цели да стимулира задълбочения публичен разговор върху българската поезия и нейните автори в последните десетилетия. Макар днес поезията да е силно маргинализирана и трудно да успява да привлече вниманието на по-широка публика, тя остава най-радикалната форма на езиково творчество и с това продължава да носи в себе си огромен потенциал, включително като творчески акт на социално смислопроизводство. А по този начин понякога, макар и опосредствано, да оказва влияние не само върху прозата, драматургията, останалите изкуства, философията и хуманитарните науки, но и върху онова, което наричаме „поетика на живота“.

Специфичният формат, в който един поет, писател, литератор или критик, представя по свой избор друг български поет, залага не само на компетентното, но и на лично ангажираното говорене „отвътре“. Това става в диалог с лично подбрани от представящия гости, като фокусът може да е върху цялото творчество, избран цикъл или дори една-единствена творба на поета, за когото се говори.