Седмицата за професионално ориентиране „Кариера в ESG / KСO”, която се проведе в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ в периода 13-19 октомври 2024 г., започна с дискусията „Счетоводни и одиторски аспекти в ESG / KСO“. Тя подчерта важността на точността, прозрачността и новите изисквания в този процес, както и необходимостта от квалифицирани кадри за успешното внедряване на тези стандарти.

Евгения Троанска от ИДЕС акцентира върху личното и социалното измерение на ESG в контекста на одитните практики. Тя подчерта, че одиторските екипи трябва да се ангажират не само с професионалното, но и с личностното развитие на служителите, съобразено със социалните стандарти. Това включва доброволчество и други инициативи, които не само подобряват професионалния капацитет, но и укрепват социалната отговорност на екипа. Троанска също така отбеляза, че в момента се извършва процесът по лицензиране на одиторите, които ще имат право да одитират ESG отчетите. Тя разясни, че това изисква специфична квалификация и че новата методология за сертифициране ще включва около 60 часа обучение. Важен елемент е създаването на нов регистър на одиторите, който ще предоставя информация за лицензираните специалисти.

Одиторите срещат предизвикателства при убеждаването на предприятията да приемат ESG стандартите. Според Троанска, някои компании приемат тези изисквания като пречка, а не като възможност. Предизвикателството за одиторите е да убедят бизнеса, че изпълнението на ESG отчетите не само е задължително, но може да доведе до финансови ползи в дългосрочен план.

Дарина Цукева от UniCredit Bulbank представи перспективата за автоматизацията в счетоводството и управлението на процесите, свързани с ESG отчетите. Според нея професията на одитора се променя бързо и голяма част от рутинните задачи ще бъдат автоматизирани, като това ще даде възможност за по-добро управление на процесите. Тя посочи, че в бъдеще е нужно да има системи, които да осигуряват необходимата информация за ефективно управление на ESG практиките.

Василена Василева от PwC акцентира върху сложността на ESG отчетността, като посочи, че тя изисква съвместната работа на всички отдели в компанията. Финансовите отчети, макар и традиционни, не могат да отразят изцяло изискванията за устойчивост, които включват много по-комплексни данни и усилия. Тя подчерта, че ESG отчетността не може да бъде делегирана само на един човек или отдел – отговорността е колективна и изисква включването на всички звена в организацията.

Според нея, с разрастването на ESG стандартите може да се наложи въвеждането на нови експертни позиции в компаниите, за да се справят с новите изисквания. Тя подчерта важността на специализираната помощ и нуждата от допълнителни знания и експертиза, за да се постигне правилното и точно докладване.

Седмицата на професионалното ориентиране продължи с дискусията „Екологични аспекти в ESG / КСО“. Тя показа как компаниите и експертите работят за постигането на устойчиви практики в бизнеса, като се фокусира върху теми като кръговата икономика, намаляването на отпадъците и енергийната ефективност.

Дима Генова от Национален екологичен институт подчерта, че екологичният аспект на ESG е изключително динамичен и непрекъснато се развива. Предстоящите обучителни програми, които НЕИ организира, ще се фокусират върху конкретни ESG практики и фирмената екологична устойчивост.

Според нея, Европа е водеща в света по отношение на законодателството за екологичната устойчивост. Регулациите, въведени на континента, са строги и задължителни за изпълнение. Веднъж въведени, те се спазват стриктно, което поставя високи стандарти за екологичните практики на компаниите. Това принуждава фирмите да адаптират своите бизнес модели и да внедряват устойчиви практики, за да отговорят на новите изисквания. Например, темите за намаляване на въглеродните емисии и използването на възобновяема енергия, стават все по-важни за съответствие с тези регулации.

Елена Кулева от Humana представи дългогодишната работа на компанията в посока социална отговорност и екологична устойчивост. Humana започва своята дейност през 70-те и 80-те години в Дания, когато група хора събират ненужни дрехи и пътуват с автобус, за да ги даряват на домове за деца и възрастни в различни страни. Днес компанията оперира в 46 държави на 5 континента и продължава да подкрепя устойчиви проекти, като осигурява достъп до здравеопазване и образование в Африка.

Навзад Юмеров от Festo България представи опита на компанията в областта на енергийната ефективност и създаването на екологична култура сред служителите. Festo е производител на прецизни изделия за индустрията и медицината, като основен ресурс в тяхното производство е електрическата енергия. Анализът на компанията показва, че 85% от енергията, използвана в заводите им, идва от въглищни централи, което значително увеличава въглеродния отпечатък на компанията.

За да намалят своето въздействие върху околната среда, Festo България работи на локално ниво, като внедрява инициативи за спестяване на енергия и намаляване на отпадъците в своите заводи. Според Юмеров, ключът към успеха е в създаването на култура на устойчивост сред служителите. Те не само трябва да прилагат тези практики в своята работа, но и да ги предават на своите семейства и приятели, като по този начин разпространяват идеята за устойчивост в обществото.

В средата на седмицата темата на дискусията беше „Финансови аспекти в ESG / KSO”. Според участниците, всяко кариерно развитие в бъдеще ще бъде свързано с ESG, тъй като компаниите все повече ще разчитат на тези специалисти за изграждането на устойчиви бизнес модели.

Кирил Янчев от ОББ посочи, че големите глобални компании вече започват своите изказвания с темите на устойчивото развитие, което показва, че ESG не е просто временно явление, а дългосрочна тенденция.

Мила Ненова от Българската агенция за инвестиции сподели, че фирмите, които не възприемат ESG като част от своята основна стратегия, рискуват да изостанат в бъдеще, когато устойчивостта ще бъде неотменна част от всички аспекти на бизнеса. Важно е, според участниците, ESG да бъде разглеждан като възможност за създаване на стойност, а не само като бюрократично задължение.

Според Илия Лингорски от БНБ, ESG е неразделна част от бъдещето на бизнеса и финансите. Въпреки че интеграцията му в съществуващите бизнес модели представлява предизвикателство, тя също така отваря нови възможности за растеж, устойчиво развитие и конкурентно предимство. Успешното интегриране на ESG факторите ще изисква нови умения и експертиза, но ще даде на компаниите способността да се адаптират към променящите се условия на глобалния пазар.

Една от ключовите идеи, които излязоха на преден план в дискусията беше, че ESG не е само финансов инструмент, а дисциплина, която създава стойност. Според участниците ESG трябва се разглежда като път към новата индустриална революция, в която компаниите ще трябва да се адаптират към новите изисквания за устойчивост, за да останат конкурентоспособни. Фирмите, които вече инвестират в ESG, ще имат предимство в бъдеще, а тези, които не успеят да се адаптират, ще изостанат. Важно е също така регулаторите да продължат да развиват ясни и практични насоки, за да подпомогнат успешната интеграция на ESG в бизнеса.

Четвъртата дискусия на тема „Управление на хората в КСО / ESG“ подчерта значимостта на човешкия капитал и необходимостта от адаптация на организациите към новите изисквания, свързани със зеления преход и дигиталната трансформация.

Зорница Русинова от Икономическия и социален съвет акцентира върху важността на човешкия капитал като основен ресурс в ESG. Тя отбеляза, че темата за устойчивостта засяга не само бизнеса, но и ежедневието на хората. Според нея, чрез изразяване на мнение, гражданите могат да бъдат коректив за изпълнителната и законодателната власт. Тя предвижда дълъг преходен период, като подчерта необходимостта от отговорност към околната среда и към нас самите като работодатели и граждани.Тя посочи, че добрите практики в ESG навлизат в България предимно чрез големите чуждестранни инвеститори, но също така и много малки български предприятия успешно прилагат тези стандарти. Тя подчерта ролята на доброволците в промотирането на добри практики. Освен това, България е напреднала в синхронизирането на законодателството си с ESG изискванията, но предстои въвеждането на тези теми и в училищата.

Росена Иванова от Аджибадем Сити Клиник обсъди предизвикателствата, свързани с намирането и задържането на квалифицирани служители, като отбеляза, че в България има недостиг от около 35 000 специалисти в сферата на здравните грижи. Тя посочи, че ESG специалистите не трябва да имат само конкретно образование, а да развиват умения, които им позволяват да управляват промяната и да се адаптират към дигитализацията.

Мария Георгиева от Pluxee сподели опит от конкретен проект, в който е трябвало да намерят експерти за осъществяване на дигитален продукт в кратки срокове. Липсата на локална експертиза е била компенсирана с бързи действия, като в крайна сметка компанията е успяла да увеличи персонала си с 40%. Според нея, ESG стандартите изискват мобилизация на всички екипи и специалистите трябва да бъдат любопитни и да следват скоростта на промените в бизнеса.

Виктор Джераси от Pluxee подчерта, че дори малките действия имат голямо значение в ESG контекста. Той даде пример с изключването на зарядното устройство като малък, но значим жест, и подчерта нуждата всяка компания да има етичен кодекс за поведение на доставчиците. Той отбеляза, че професията на ESG специалист има голям потенциал и че е необходимо да се мисли по въпроси като елиминирането на отпечатъка от дата центровете, използвани за изкуствен интелект.

Кариерната седмица бе закрита с петъчната дискусия „Управленски рискове и възможности в ESG / КСО“. Дискусията подчерта различни предизвикателства и възможности, свързани с устойчивостта и интегрирането на ESG принципите в бизнес стратегиите.

Петя Манастирска от Девин ЕАД сподели, че компанията има стогодишна история и винаги е работила с мисъл за околната среда и обществото. Девин е една от най-разпознаваемите марки и въпреки че устойчивото мислене не е новост за тях, сега се обръща повече внимание на това как заинтересованите страни възприемат техните действия. Манастирска подчерта значението на сертификацията, като отбеляза, че Девин е сертифицирана по B-Corp. Този процес включва преглед на корпоративната политика и отговор на 270 въпроса, свързани с устойчивост, с последващ одит.

Пелагия Виячева от Софарма разказа за историята на компанията, която започва като малка лаборатория и преминава през национализация и приватизация. Днес Софарма оперира на над 40 пазара и има офиси в 6 държави. Въпреки добрата репутация и качествени продукти, тя отбеляза, че не разполагат с достатъчно регистрации и одобрения за определени пазари, което представлява риск за управлението.

Най-големите предизвикателства, според нея, са свързани с придобиванията и сливането на компании, което включва управление на различни рискове и покриване на ESG стандарти.

Vincent Gilles от Infinity Group сподели, че Африка представлява интересна възможност от енергийна гледна точка, но съществува предизвикателство да се намери критична маса от работници, които да подкрепят ESG принципите. Според него, компаниите трябва да говорят на език, който светът разбира, и да бъдат честни за това къде се намират и какви са техните действия.

Той подчерта, че въвеждането на ESG в структурите на компаниите е трудно и често се възприема като стратегически ход, а не като част от основната дейност.