Къртиците копаят своите тунели в тъмното без да се интересуват от посоката.

Хамлет-къртицата беше. Лир - къртицата беше. Хенри-къртицата беше... и Ричард, не онзи – Лъвското сърце, не и този – синът на Черния принц, не... все същият Ричард, в тялото на който се е вселил онзи почти млад, почти юноша, император на Рим – Калигула.

Ричард-къртицата е. Калигула е.

А ти – колко си. Колко от Шекспир, колко от Ян Кот, колко от Камю. И най-вече, колко от себе си.

Постановка: Николай Георгиев

Хореография: Петя Йосифова

По текстове на: Уилям Шекспир

Вход: Свободен (запетайка на лявата ръка)