Проект: “Eкология и поведение на китоподобните бозайници - индикатор за състоянието на морската среда и предпоставка за устойчиво развитие”, договор № МДР-ИП-01-33/25.03.2019
Общи положения
Черно море е полузатворен басейн с малък водообмен със Световния океан. Високата концентрация на сероводород и анаеробни условия, в това число хидрологичните процеси и тяхната сезонна изменчивост, определят до голяма степен характера на общата циркулация и химичните свойства на водите, състоянието и функционирането на екосистемите.
Флората на Черно море обхваща 292 вида макрофитни, около 700 вида микрофитни водорасли, значителен брой бактерии и гъби. Фауната наброява над 1966 вида животни, като около 180 вида от тях са риби. Всички те формират сложни хранителни и междувидови взаймотношения, който в комбинация с неживата природа образуват цялостната морска екосистема.
В Черно море се срещат три вида китоподобни бозайници–
|
|
Черноморска морска свиня (Phocoena phocoena relicta) източник - Светът на животните |
|
|
Черноморски обикновен делфин (Delphinus delphis ponticus) източник - Agrozona.bg |
|
|
Черноморска афала (Tursiops truncatus ponticus) източник - Уикипедия |
Поради спецификата на Черноморският басейн, те са определени като отделни подвидове, срещащи се единствено тук и различаващи се от представителите на тези видове обитаващи други морски пространства.
Различни антропогенни фактори, като например, широко разпространеният улов на китоподобни бозайници до средата на XX век, замърсяването на водите, случайните заплитания в рибарски съоръжения, намаляването на рибните ресурси и други са причина, за рязък спад на популациите на трите вида китоподобни през последните 60 години.
На фона на глобалните изменения, значителният натиск от човешката дейност допринася за влошаването на условията за живот на морските обитатели и екосистеми, което се проявява най-силно в крайбрежните морски води. Замърсяването на моретата и океаните с тежки метали и други токсични химични елементи е особено рисково за съществуването на морските организми. Поради значителната уязвимост на морската екосистема, са необходими задълбочени изследвания за решаването на екологичните проблеми.
На върха на хранителната верига в Черно море стоят китоподобните и поради това, те сами по себе си са отличен индикатор за състоянието на морската среда като цяло.
Според морската стратегия на Република България индикатори като разпространение, численост и застрашеност на морските бозайници, са показателни за доброто състояние на морската среда. Освен тях, познанията за състоянието на местообитанията на китоподобните, тяхната трофична структура, миграции и взаимодействия с рибарството също са от важно значение. Настоящият проект ще засегне всички тези, както и други важни аспекти определящи мястото на китоподобните бозайници като ценни биоиндикатори за състоянието на морската среда. Чрез прилагането на съвременни научни методи и техники настоящият проект цели да събере уникални данни за биологията, екологията и поведението на китоподобните бозайници и взаимодействията им с рибарството, оценка на трофичното състояние на средата в моделни райони, както и наличието на тежки метали и тяхното акумулиране по хранителната верига.
Изследванията на китоподобните в България са ограничени и малко се знае за състоянието на популациите, биологията и екологията им. Липсата на информация, прави много трудно опазването и управлението на тези видове. Качествените характеристики за доброто състояние на морската екосистема по отношение на морските бозайниците са свързани с ареала на тяхното разпространение, числеността на популациите и взаимодействието им с човека.
До този момент изследванията на морските бозайници в България са ограничени и това прави трудно опазването и управлението на тези подвидове и на цялата Черноморска екосистема.
Изпълнението на проекта ще допринесе за натрупване на база данни от научни знания за постигане на добро състояние на морската среда.
Основната цел на настоящия проект е да се проучи екологията и поведението на китоподобните бозайници като индикатор за цялостното състояние на морската екосистема чрез прилагане на съвременни научни методи и техники.