“Що е отечество? Въпросът, който уби Гео Милев“ е спектакъл за конфликта между Егото на отделната личност и общество, което не иска да приеме другостта, истинската вътрешна идентичност на личността, която има свое автентично душевно пространство.

Това е спектакъл-вик: “Аз не съм това, което знаете за мен.”

Спектакъл-порив: „Вземи, отнеси ме през пламък и вихри гръмовни. Ела….“

Спектакъл-лозунг: „Долу Бог!“

Спектакъл-заклинание: „Кръг подир кръг, девет кръга от мъка.“

Спектакъл-смирение: „Ние вървим тихо през снега. Тихо с нашето дълбоко щастие. Вървим като по цветя.“

„Там, дето има усилие за стил, има стих“ – казва Гео Милев.

Спектакълът е поезия, синтез в мисълта и средствата. Тяло-то, езикът на тялото – основно изразно средство. Тялото в неговото настояще, в автентичния му покой, в който се ражда и умира нашата личност, нашият вътрешен човек, нашият богочовек…

„Фрагментът изразява цялото много по-добре, отколкото цялото изразява самото себе си.“

По текстове на Гео Милев

Режисьор: Николай Георгиев

Хореограф: Петя Йосифова