Ръководител: гл. ас.д-р Димитрина Георгиева
тел.: (02) 8167 257
е-mаil: d.georgieva@biofac.uni-sofia.bg
Секретар: гл. ас. д-р Мартина Трайковска
е-mаil: m_traykovska@biofac.uni-sofia.bg

Срок на обучение: 3 семестъра (за бакалаври от професионални направления: Биологически науки, Технически науки (Биотехнологии), Педагогика на обучението по: биология и химия ,география и биология и биология и английски език, Здравеопазване и спорт, Аграрни науки и Ветеринарна медицина и други)

Форма на обучение: редовно (държавна поръчка и платено обучение)
Прием: зимен семестър

За формиране на състезателния бал се взема оценката по балообразуваща дисциплина:

• Генетика или Молекулярна генетика – за завършили специалности Молекулярна биология и Биология;
• Генетика или Въведение в генното инженерство – за завършили специалност Биотехнологии;
• Генетика – за завършили други специалности и ВУЗ.

Балът за кандидатстващите по държавна поръчка се формира като сума от: а) средноаритметичната оценка от дипломата за висше образование; б) оценката по балообразуващата дисциплина; в) оценката от изпит по Генетика пред комисията по селекция на кандидат-магистри, умножена с коефициент 2.

Приемът за обучение срещу заплащане е по документи с минимален успех от дипломата за ОКС Бакалавър или ОКС Магистър след средно образование – Добър.

Балът за кандидатстващите в платената форма на обучение се формира като сума от: а) среден успех от семестриалните изпити; б) успех от държавните изпити; в) оценката по балообразуващата дисциплина.

В учебния план на МП „Генетика и геномика“ в първите два семестъра са включени задължителни дисциплини с теоретико-приложен характер, в които се изучават молекулните основи и механизми на наследствеността и изменчивостта чрез съвременните методи на класическата и молекулярната генетика. Студентите придобиват нови знания и развиват уменията си в приложната област на генетиката, пряко или косвено свързани с практиката. Предложени са избираеми дисциплини с разнообразен характер, които разширяват компетенциите на студентите. Разработването на дипломни работи през трети семестър по приложни тематики развиват новаторските и изследователски способности на новоизграждащите се специалисти, като те успешно реализират придобитите знания и умения от учебния процес.

Професионална реализация. Завършилите магистърската програма получават теоретични знания, практически умения, компетентности и професионална квалификация да организират, координират и участват цялостно в работата в държавния и частния сектор. Те могат да намерят своята професионална реализация като експерти, консултанти и изследователи в институтите от сферата на здравеопазването, диагностични и изследователски лаборатории, болнични заведения, както и образователни и научни институти, които се занимават с фундаментални и приложни изследвания в областта на генетиката, диагностиката, молекулярната биология, медицината, селското стопанство и др.

Студентите завършили МП “Генетика и геномика“ могат да продължат обучението си в следваща степен на образованието - докторска степен по Генетика, или успешно да се включат в програми за продължаващо обучение.

Теми за събеседване по Генетика

1. Предмет и направления в генетиката. Наследственост и изменчи- вост. Концепция за реализация на генетичната информация. Генетика и еволюция. Подходи в генетичните изследвания. Моделни организми в генетиката.
2. Организация на генома при вируси, бактерии, синьо-зелени водо- расли, низши и висши еукариоти. Общ преглед и принципни различия;
3. Човешкият геном. Организация на човешкият геном. Видове последователности. Сравнителна характеристика на човешкият геном с геномите на другите бозайници. Митохондриален геном. Други генетини елементи.
4. Цитологични основи на половото размножаване. Мейоза, фази на мейозата. Особености на мейозата и биологично значение. Молекулярен механизъм на конюгация на хромозомите. Синаптонемален комплекс – структура и функция;
5. Хромозоми. Размер и морфология на метафазните хромозоми. Центромерен индекс. Теломери. Ядърцев организатор. Хромонеми и хромомери. Хетерохроматин и еухроматин. Политенни хромозоми. Моле- кулна организация на хромозомите. Нива на организация на хроматина.
6. Класическа генетика. Принципи на генетичния анализ, въведен от Мендел. Независимо унаследяване на признаците. Закономерности на унаследяването при монохибридно, ди- и полихибридно кръстосване. Първи и втори закон на Мендел. Цитологични основи на независимото унаследяване.
7. Закономерности на унаследяването при взаимодействие на ге- ните. Взаимодействие между алелите на един ген. Междугенни взаи- модействия. Комплементарност, епистаз и супресия.
8. Скачено с пола унаследяване. Опити на Морган по унаследяване на скачени с пола признаци. Унаследяване на скачени с пола признаци при херетогаметност на мъжкия или на женския пол. Унаследяване на ограничени и зависими от пола признаци. Балансова и физиологична теории за определяне на пола.
9. Свързано унаследяване. Генетични доказателства за кросинговъра – опити на Морган. Линейно разположение на гените в хромозомата. Единичен, двоен и множествен кросинговър. Съставяне на генетични карти въз основа на рекомбинационните честоти. Интерференция. Ко- ефициент на съвпадение. Цитологични доказателства за кросинговъра. Соматичен кросинговър. Неравен кросинговър. Фактори, влияещи на кросинговъра;
10. Генетична рекомбинация – същност, мейотична рекомбинация, типове гамети и поколения, честота на рекомбинацията. Полигенно унаследяване. Количествени признаци. Полигени (QTLs). Механизми на унаследяване на полигените. Генетични карти. Определяне на групи на скаченост. Кросинговър. Картиране на гени на основата на честотата на рекомбинацията. Рекомбинационен анализ на молекулни маркери. Тетраден анализ.
11. Въведение в генетичния анализ при бактериите. Същност и предимства. Работа с микроорганизми. Конюгация. Същност. F-фактор. Hfr-щамове. Картиране на гени на основата на конюгацията. F’-плаз- миди. Трасформация. Същност. Компетентност. Картиране на гени на основата на трансформацията. Генетичен анализ при бактериофаги. Бактериофаги. Особености на генетичния анализ при бактериофаги. Експеримент на Хърши с фага Т2. Експерименти на Бензер с rII-му- тациите при бактериофага Т4. Трансдукция. Същност и откриване. Вирулентни и умерени фаги. Видове трансдукция – механизми и при- ложение в генетичния анализ.
12. Репликация на ДНК. Доказателства за полуконсервативния механизъм на репликацията – опити на Мезелсън и Стал. Ензимен апарат и етапи на репликацията. Полупрекъснат характер на репликацията. Фрагменти на Оказаки. Тета тип репликация и репликация по типа на търкалящия се кръг.
13. Генна експресия. Транскрипция на белтък-кодиращи гени при прокариоти. Промоторни последователности. Етапи на транскрипцията. Транскрипция на белтък-кодиращи гени при еукариоти. Получаване на зряла мРНК при еукариоти. Кепиране. Полиаденилиране. Сплайсинг;
14. Регулация на генната експресия. Регулация на транскрипцията при прокариоти. Позитивна и негативна регулация. Оперон. Молекулна организация на lac-оперона при E. сoli и негативна индукция в присъствие на лактоза. Негативна репресия – триптофанов оперон;
15. Регулация на транскрипцията при еукариоти. Транскрипционни фактори, енхансери, алтернативни промотори, алтернативни места за полиаденилиране, алтернативен сплайсинг.
16. Генетичен код. Генетични доказателства за свойствата на кода. Разшифроване на генетичния код. Транслация. Етапи на транслацията. Белтъчни фактори. Рибозоми;
17. Особености в транскрипцията и транслацията при про- и еука- тиоти – сравнителен анализ.
18. Мутации. Класификация на мутациите. Генни мутации. Хромо- зомни аберации. Геномни мутации. Механизъм на възникване, фенотипен ефект и еволюционно значение.
19. Репарация на мутационните повреди в ДНК – обща характерис- тика и класификация. Молекулни механизми за поправка на различните видове ДНК повреди.
20. Епигенетика. Регулация на генната експресия чрез епигенетични промени в генома – метилиране, деметилиране на ДНК, реорганизация на хроматина, модифициране на хистоновите белтъци.
21. Рекомбинантни ДНК технологии. Генно инженерство. Рестрикта- зи – видове и значение за генното инженерство. Вектори за клониране. Клониращи вектори. Експресионни вектори. Молекулно клониране и етапи на клонирането. Геномни, хромозомни и кДНК-библиотеки – получаване и идентифициране на клонове в тях.