Форумът HOMO SIMULACRUM+ е предвиден като серия от изложби с различни заглавия, съпътстващи дискусии по време на изложбите, акцентиращи върху идеята за „Изкуствения интелект“ и нейните проявления чрез визуализация. Това е проект от няколко представяния с различна локация, целящи да популяризират резултатите от дейността на млади и утвърдени автори от Катедра „Визуални изкуства“ на Факултета по начална и предучилищна педагогика на Софийския университет, работещи по темата на проекта.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Фонд Научни Изследвания на Софийския Университет „Св. Кл. Охридски“.

Предстоящите три изложби в Галерия „Алма матер“ в Ректората стартират от 21.05.2018 г. от 18.30 ч. Те са част от един и същ проект, като две от тях ще протекат синхронно, а третата е завършваща.

Самостоятелната изложба на Юлия Лазаркова и тази на студентите от Катедра „Визуални изкуства“ може да бъде разгледана до 30 май 2018 г. А изложбата на доц. д-р Анна Цоловска може да бъде разгледана от 4 до 15 юни 2018 г.

Фрагменти от концепциите на участниците:

„Най-силното усещане за света е толкова абстрактно, че сетивата са неспособни да му дадат понятна форма. Природата се разгражда на първични елементи, които се съчетават в ритъм, толкова наситен, че цветовете са безсилни да го обагрят. Звукът от вечната промяна обгръща тленното и попива в нетленното, така че да ги направи за миг видими. Макар и мимолетно те оставят своята следа, която гори някъде дълбоко у човека. Това е изворът на вдъхновението, пораждащо вечно сътворение.“

Юлия Лазаркова, докторант, катедра „Визуални изкуства“

„Ако една система повтаря всички аспекти на човешкия интелект, това прави ли я съзнателна?

Изкуственият интелект няма нито правила, нито критерии. Той намира проблема и взима самостоятелно решение на базата на собствените си познания, използвайки сензори (камери, микрофони, сензори за допир и др.). Така чрез компютърното зрение машината анализира визуалната входяща информация, която достига до него – разпознаване на реч и лица.“

Калина Миланова, студент, катедра „Визуални изкуства“

„Съвременният свят в опита си да създаде дигитални машини, наподобяващи човешки ум, инвестира много средства в проекти, изследващи човешкия мозък. Независимо, че ние ежедневно ползваме техниката, която е резултат на такива изследвания, този интерес не е само материален. Той по-скоро е стремеж към себе познаване и автоанализ. Човешкото същество иска да намери себе си.

В своите творби се опитвам да визуализирам многомерните пространства, в които човешкия ум се разполага. Представям вдъхновението като енергия, която струи или се влива и озарява безкрайните възможности на ума, като емоция осмисляща фигурите, които той ражда, и която създава порядък, за да може един потенциален свят да стане реален.

Моите изображения не представляват интерфейс на реални мозъчни процеси. Те са интуитивни алегории на ментални движения и активности.“

Анна Цоловска, доцент, д-р, Катедра „Визуални изкуства“