Културният център на Софийския университет „Св. Климент Охридски” представя в рамките на Кинофорума "Моят филм" /серия прожекции и обсъждания/ филмa "Фани и Александър", 1982, реж. Ингмар Бергман. Изборът е на проф. Виолета Дечева.

Режисьор: Ингмар Бергман
Продуцент: Йорн Донер
Сценарист: Ингмар Бергман
В ролите: Eва Фрьолинг, Бертил Гуве, Пернила Алвин, Хариет Андершон, Бьорье Алстед и др.
Оператор: Свен Никвист
Музика: Даниел Бел

Награди: Венеция’83 – Наградата на ФИПРЕССИ; 4 награди Оскар’83 – за чуждоезичен филм, операторско майсторство, сценография и костюми; Златен глобус’83; Сезар’84 и Награда на Френската критика за чуждоезичен филм; 3 награди Давид на Донатело’84 – за чуждоезичен филм, режисура и сценарий на чуждоезичен филм; Награда на Британската академия за операторско майсторство; 2 награди на Нюйоркската критика – за чуждоезичен филм и режисура; 2 награди на Лосанжелиската критика – за чуждоезичен филм и операторско майсторство; Награда на Италианските киножурналисти за режисура на чуждоезичен филм и др.

* * *

Защо „Фани и Александър“?

Защото е вдъхновен и роден от театъра, но е един от шедьоврите на киното, които не остаряват.

Защото е плод на своето време, на 20 век, но в мисленето си се протяга далеч извън него.

Защото е сага, създадена от живота и опита на Бергман, която носи интимността на изповедта и величието на епоса.

Защото както и Формановия „Амадеус“ не ми омръзва да го гледам и да намирам винаги нещо ново за себе си.

Защото филми като тях променят киното без да вдигат революции.

Защото е свят, в който се пресреща сънната асоциативност на Бунюел и Шекспировото фабулиране, срещат се различни киностилове, които живеят чудесно заедно.

Защото големите въпроси за вярата, истината, любовта в модерния свят са отворени пред нас през широко отворените очи на две деца, през невинния поглед на непорасналите Адам и Ева. Този поглед сменя перспективите и води зрителския през загадъчните лабиринти на междуличностните отношения в едно семейство, за да почувстваме заедно с него как тече животът на човека в модерното общество.

Защото е апология на съзиданието, на това, което продължаваме да наричаме изкуство.

Защото не вярва, че има само една реалност. И за 190 минути потвърждава, че, както казва Елена със Стриндберг на финала на филма, „Всичко може да се случи, всичко е възможно. Времето и пространството не съществуват“.

Защото „Фани и Александър“ е от онези филми, които са намерили формата, в която ни откриват нещо съществено за света и за нас самите.

Защото се надявам да можем да говорим за всичко това след филма.

Виолета Дечева