Събитието се организира от Фондация „Бахово общество в България“ със съдействието на Богословския факултет на Софийския университет и Културния център на Софийския университет.

Сопран: Гиргина Гиргинова

Алт: Олга Михайлова-Динова

Тенор: Виргил Хартингер

Бас: Пламен Бейков, Валентин Ватев

Камерен смесен хор и фестивален оркестър при Бахово общество в България:

Концертмайстор: Йордан Димитров

Континуо: Димитър Тенчев – виолончело

проф. Богдана Попова - орган

Цвети Панайотова - чембало

Диригент: Йосиф Герджиков

Концертът се организира със средства на Национален фонд култура по проект: „Културна програма на българското председателство на Европейския съюз 2018 г.“

Когато след първия си ангажимент в известния Хамбургски театър на площад „Генземаркт“ и ранните си успехи в Италия Георг Фридрих Хендел пристига в Англия през 1710 г., там операта е в зората на своето развитие. По това време в Лондон са известни изпълненията на сценични пиеси на английски език, примесени с танц и музика – един жанр, все още ненамерил своята форма. Образованaта аристокрация започва да открива и да се въодушевява от италианската opera seria (сериозна oпера). И така Хендел, познаващ Италия и изучавал италианското певческо изкуство, попада на точното място в точното време. Той има късмета да стане композитор при английския двор и така получава възможност да доразвие английския барок след Хенри Пърсел. През 1719 той решава да основе свой собствен музикален театър - „Роял Академи ъф Мюзик“, която се помещава в „Кингс Тиътър“ при Хаймаркет в Лондон. Композиторът на свой собствен риск търси финансиране, ангажира певци и музиканти, съставя репертоарни планове, като при това композира голяма част от самия репертоар. Хендел създава 42 опери, но поставянето им не му донася голям финансов успех. Дали заради финансови затруднения или поради други причини той решава да въведе нов за Англия жанр - оратория с английски текст и в следващите години написва 29 оратории, най–известната от които е „Месия“.

„Израил в Египет“ е петата поред и заема особено място сред тях. За разлика от другите си произведения, в оратория „Израил в Египет“ Хендел създава напълно нова форма, в която на хора е отредена главна роля. В сравнение с останалите му ораториални произведения тя включва най-голям брой единични и двойни хорове, а делът на соловите изпълнения е значително по-малък. Смята се, че композиторът сам е съставил либретото на ораторията, използвайки старозаветни текстове от „Изход“ и „Псалтир“, придавайки му характер на библейска фреска. Темите от „Израил в Египет“ продължават да резонират и в „Месия“ – в първата народът на Господ търси и намира физическото си избавление, а във втората – духовно просветление и спасение. Нарасналата роля на хора и почти пълното отсъствие на солисти, както и неконвенционалното либрето, карат някои изследователи да смятат, че „Израил в Египет“ е замислена от Хендел като поредица от химни, подобни на неговите Коронационни химни. Тази идея се подкрепя и от избора на композитора да преработи написания от него духовен химн по повод кончината на кралица Каролина от 1737 г. Музиката и текстът биват трансформирани в „Плач на евреите за смъртта на Йосиф“ и стават първа част на ораторията при нейната премиера.

В оригинала на партитурата Хендел отбелязва за начална дата на работа по нея 1 октомври 1738 г., а за дата на завършване – 1 ноември 1738 г. Първото изпълнение на ораторията е на 14 април 1739 г. в Кралския театър в Лондон. Поради своята нетрадиционна форма тя бива посрещната хладно от лондонската публика. В следващото изпълнение Хендел се отказва от цялото първо действие като го заменя с арии от други свои оратории и опери, за да ангажира по-пълно солистите. Тъй като и тази промяна няма успех, до края на живота си той не предприема опит за друго изпълнение на ораторията. Благодарение на концерта по време на честването на стогодишнината от раждането на композитора през 1784 г. „Израил в Египет“ е посрещната с огромен ентусиазъм и одобрение от цялата публика, включително и от Йозеф Хайдн, който споделя, че след финала избухнал в сълзи и възкликнал: „Той е учителят на всички нас“. Оттогава „Израил в Египет“ става едно от често изпълняваните произведения през 19 век и се смята за една от най-великите оратории за всички времена.

След своето възраждане „Израил в Египет“ се изпълнява без оригиналната първа част „Плач на евреите за смъртта на Йосиф“; така „Изход“ се превръща в първо действие. В него се използват стихове от „Изход“ и „Псалтир“, които описват историята на избавлението на израилтяните и бягството им от Египет.

Второто действие, наричано „Песента на Моисей“, се базира на глава 15 от „Изход“. Известно е също и като „Песен на сляпата пророчица Мириам“, или като „Песен при морето“, а същността му е отправяне на благодарност към Господа за избавлението.

С дълбочината на съдържанието, с разнообразието на картинните изображения, с лаконичността на библейските стихове, музиката на оратория „Израил в Египет“ е покорила сърцата на световната публиката, свидетелство за което са многобройните изпълнения по света. Днес, 280 години след написването й, тя за първи път става достояние и на публиката в България.