ДАРИТЕЛЯТ ЕВЛОГИЙ ГЕОРГИЕВ
Големият български меценат е роден през октомври 1819 г. в Карлово в семейството на Георги Недев и Евдокия Пулиева. От петте им деца до пълнолетие доживяват само той и брат му Христо. На около 9-годишна възраст загубва баща си. Учи в Карлово и Пловдив.
През 1837 г. на 18-годишна възраст напуска родното си място и заминава за Румъния, където започва търговска дейност в съдружие с чичовците си по майчина линия Христо и Никола Пулиеви – първоначално в Галац, а по-късно и в Букурещ. Благодарение на доброто за времето си образование и на личните си качества – спестовност, трудолюбие и честност – успява да стане милионер, да се сдобие със собствена банка в Букурещ и София и да заеме водещо място в европейските финансови кръгове. След смъртта на майка си прибира при себе си брат си Христо и го въвежда в търговската си дейност. През 1872 г. брат му умира и Евлогий Георгиев се установява за постоянно в Букурещ, където умира на 5 юли 1897 г.
В продължение на 20 години още приживе Евлогий Георгиев подпомага бедни ученици в чужбина, множество читалища и дружества в България и Румъния.
През февруари 1896 г. по повод предстоящото миропомазване на престолонаследника княз Борис Търновски в източноправославната вяра Евлогий Георгиев изпраща до княз Фердинад писмо, в което съобщава волята си да дари “праздното си място от около 10, 200 кв. м. в София между улица Цариградска и Дондуков булевард” и “една сума от 800 000 лв.” за “въздигането зданието на първий български университет”. Освен това в точка 13 от завещанието си от 18 юли 1882 г. големият меценат предвижда сумата от 6 милиона лева, която да образува фонд за изграждането и издръжката на “едно висше училище в един град на България или Румелия”, по решение на специална ефория.
В специален адрес от 10 февруари 1896 г. Академичният съвет на Висшето училище се обръща към щедрия дарител със следните думи на признателност:
“Бъдете уверени, че ако един ден нашата alma mater успее да стане разсадник на науката, който да има значение и не само за България, виновник за това ще сте в не малка степен Вие. Вашето име ще остане свързано не само с великолепния храм, който Вие въздигате на науката, но и с нещо по-трайно – със самата наука, носителка на вечната истина.”
ФОНД “ЕКАТЕРИНА – ЙОСИФ”
През 1898 г. Йосиф Ковачев – просветен деец от Възраждането, народен представител в учредителното Велико народно събрание в Търново, кмет на София, един от първите преподаватели по педагогика във Висшето училище – оставя имуществото си за поощряване проучванията върху “българското отечественоведение”.
През 1908–1909 г. е основан фонд “Екатерина – Йосиф “ на сума 21 850 лв. Съгласно завещанието на съпругата Екатерина Ковачева от 25 февруари 1928 г. и решенията на Академичния съвет 1936–1937 г. се учредява награда от 10 000 лв. за студентски научни студии по история на българския език, българска етнография и българска културна история, както и двегодишна стипендия за чужбина на студент от Софийския университет за усъвършенстване по славянска филология, българска история, българска география, философия или педагогика.
Нерядко близки на починали преподаватели основават фондове на тяхно име. Така братът на покойния д-р Стайчо Георгиев, Иван Георгиев, основава през 1925 г. фонд от 100 000 лв. за издръжка на студент, родом от останалите под чужда власт български територии. Наред с това той подарява на Медицинския факултет библиотеката на покойния.
През 1928 г. поетесата Дора Габе Пенева, съпруга на починалия в предходната година проф. Боян Пенев, дарява на семинара по българска и славянски литератури 4814 съчинения. Дарението се намира днес във филиалната библиотека по славянски филологии.
От 1926 г. е учреден фонд от 10 000 лв. по завещание на покойния професор – чеха Антон Шоурек , титуляр на Катедрата по геометрия през 1921–1926 г., за награди на студенти по математика и физика. Същата година е създаден фондът на името на покойния доц. Никола Алексиев в размер на 34 000 лв. за награди на студентски трудове по експериментална психология.
От 1929 г. са даренията на д-р Марин Русев в размер на 8000 лв. за награда на двама завършили с най-висок успех студенти-медици; на д-р Иларион Буров и Марийка Бурова в размер на 50 000 лв. за най-добър труд по медицина на лекар, българин, завършил в България; на проф. Ст. С. Бобчев в размер на 40 000 лв. за награда на студентско изследване по сравнителна история на старото славянско право (респективно на старото българско право); на М. Ботушарова на името на покойния й син Боян Ботушаров, студент по класическа филология, в размер на 10 000 лв. за отличил се студент в тази специалност.
С писмо от 3 март 1934 г. наследниците на починалия проф. Жеко Радев, титуляр на Катедрата по физическа география, поставят началото на фонд от 150 000 лв., предназначен за подпомагане на научните изследвания по българска география, след като фондът достигне границата 200 000 лв. Аналогичен е случаят с фонда на починалия доц. Димитър Близнаков, чиито наследници даряват 100 000 лв. на името на починалия за подпомагане на бедни студенти от Ветеринарно-медицинския факултет.
Ако даренията и завещанията (според проф. Михаил Арнаудов – Ректор на Университета през 1935–1936 г.) за чуждите университети представляват главни доходи за издръжка покрай държавния бюджет, то в България нещата са далеч по-скромни. Независимо от това според неговите наблюдения с течение на годините щедростта и усилията в тази посока нарастват. Особено ясно се наблюдава тази тенденция при професорите, успели да спестят известна сума за благотворителност. Така проф. д-р Богомил Берон през 1936 г. завещава къща на ул. Гурко и Преслав за образуване на фонд на името на покойния му син доц. Васил Берон, чиито приходи да служат за лъчелечение в университетската кожно-венерическа клиника.
В завещанието на покойния проф. Анастас Иширков в налични пари и ценни книжа са дарени 900 000 лв. за основаване на два фонда – стипендия А. Иширков за специализация по география в чужбина за срок от 2 години и за награди на студентски научни трудове по българска география. Правилниците за двата фонда са одобрени на 11 май 1938 г. Така например предвидената по втория фонд награда от 3000 лв. за 1942 г. е дадена на студента по география Кирил Иванов, а за 1943 г. – на студентката Елена Колчева за отлична семинарна работа по българска география. Освен това проф. А. Иширков завещава цялата си библиотека и всичките си вещи от научно значение на Географския институт при Университета.
Според завещанието на майка му от 1937 г. на името на покойния проф. Михаил Хаджиев се учредява фонд от движимите и недвижимите имоти, пари и ценности на семейството, от чиито приходи да се подпомагат бедни студенти по земеделска химия, да се награждават оригинални научни трудове на студенти и преподаватели от същата област, да се отпуска годишна субсидия от 5000 лв. на Института по земеделска химия. През 1942 г. например две награди по 2000 лв. се дават на студентите по ветеринарна медицина Любен Икономов и Владимир Миланов.
В духа на добрите традиции на Университета мнозина завещават своите библиотеки. През 1943 г. дарения в книги се правят от името на покойния проф. д-р Параскев Стоянов (210 тома), на д-р Теодосий Витанов (350 тома за библиотеката на Медицинския факултет), на проф. д-р Стефан Бончев (извънредно ценни за Института по геология книги, както и преотстъпването на списание Geologica balkanica заедно с всички течения на института), на д-р Базов (книги за Ветеринарно-медицинския факултет) и др.
Чести дарения през годините прави на Университета цар Борис III като негов височайши покровител и почетен доктор. Така например през изтеклата 1943 г. от името на вече покойния цар 20 000 лв. са раздадени за Великденските празници на бедни студенти. Освен това от царската институция е отпусната сумата 100 000 лв. за новоучредения фонд на негово име и 30 000 лв. за студентските летни колонии.
По повод българските победи на 6 май (Гергьовден) 1943 г. проф. д-р Александър Станишев (Ректор на Университета за учебната 1938–1939 г.) предава на Ректора проф. Д. Кацаров сумата от 40 000 лв. за парично подпомагане на крайно бедни студенти от Медицинския факултет, предимно от Македония (самият проф. Станишев е родом от гр. Кукуш в Македония).
Средства се набират и чрез волни пожертвования сред гражданите. През 1895 г. по повод честването на 25-годишната литературна дейност на Иван Вазов е организирана всенародна подписка и е учреден фонд за премиране на най-добрите съчинения по изящна литература . През 1923 г. отново с подписка във връзка със 100-годишнината от рождението на Луи Пастьор е създаден фонд за подпомагане на научните изследвания на химическите лаборатории при Физико-математическия факултет.
ЦЕНТЪРЪТ ЗА СЛАВЯНО-ВИЗАНТИЙСКИ ПРОУЧВАНИЯ
“ИВАН ДУЙЧЕВ”
През социалистическия период продължава традицията както на индивидуалните, така и на колективните (институционалните) дарения. Като най-мащабно до 1988 г. се откроява дарението, свързано със създаването на Центъра за славяно-византийски проучвания “Ив. Дуйчев”. През 1986 г. основа за неговото учредяване става личната библиотека и архив на проф. Иван Дуйчев, една от най-богатите медиавистични библиотеки не само в България. Помещаващият се в дома на проф. Иван Дуйчев Център за славяно-византийски проучвания приема до 1995 г. дарените от близките им библиотеки на проф. Христо Гандев (1987), на проф. Т. Герасимов (1989), на проф. Т. Боров (1993) и на проф. В. Бешевлиев (1994). Библиотеките на проф. Петер Харанис от Университета “Рудгерс” в Ню Джърси (1986), на проф. А. Василиев (1987), на проф. Д. Михалчев (1988) постъпват в Центъра чрез откупки. Общо в Центъра се съхраняват 60 000 библиотечни единици. Сбирката е с историко-филологична медиавистична насоченост. Ръкописният фонд наброява 650 ръкописа и фрагменти от славянски, гръцки, ориенталски произход, двуезични и триезични ръкописи, които отразяват езиковото богатство на Балканите. Ръководството на Центъра в лицето на неговия директор проф. дизкн Аксиния Джурова успява да набави чрез дарения средства за микрофилмиране на целия ръкописен фонд от Японската фондация и музея “Фуджи” в Токио, фондацията “Тисен” в Кьолн и библиотеката на Ватикана.
ДАРЕНИЯТА ЗА 100-ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ
НА УНИВЕРСИТЕТА
Сред множеството поздравителни адреси, почетни знаци, медали, произведения на изкуството (картини, пана, вази, купи, скулптури, релефи), книги, албуми, техника, проспекти се открояват чекът от 1000 долара ( Марин Пундев, САЩ), копията на икони с лика на св. Климент Охридски на обща стойност 2100 лв. ( Йордан Шентов, София), 12 броя керамични пана на стойност 3390 лв. ( Руска Вълкова, София), бронзовият релеф на св. Климент Охридски на стойност 1200 лв. ( Николай Султанов, Сливен), 630 тома книги на стойност 4500 лв. ( Лиляна Младенова-Танева, София), двата тома пълен лекционен курс по гражданско право от проф. Йосиф Фаденхехт ( Йосиф Сърчаджиев, София) и мн.др.
Колективните дарители за честванията са представени от 68 институции, сред които са Министерствата на химическата промишленост, на правосъдието, на металургията и минералните ресурси, на народната отбрана, на народната просвета, Машиноекспорт, Интерпред, Балканкарподем, Българската академия на науките, Българската патриаршия, Народната библиотека “Св. св.Кирил и Методий”, Библиотеката на Народното събрание, Комитетът на българите в чужбина, Домът на съветската наука и култура, Съюзът на българските журналисти, Главното управление на архивите при Министерския съвет и мн.др.
ДАРИТЕЛЯТ – ХУДОЖНИКЪТ ЙОРДАН ШЕНТОВ
Роден е през 1930 г. в софийското село Бенковски, кръстено на името на един от водачите на Априлското въстание от 1876 г. по предложение на прадядо му Петър, близък сподвижник на Г. Бенковски. Художникът е сред изтъкнатите иконописци в България. Има над 16 самостоятелни изложби в Австрия, Германия, Франция, Великобритания, Белгия, Швейцария, Канада и др. Твърди, че в чужбина са откупени над 1500 негови икони. Дарител е на фонд 13 века България и на Софийския университет. Вече четвърт век в централното фоайе на Ректората е изложена иконата на св. Климент Охридски от XIV в. – дело на Й. Шентов. В Музея на Софийския университет е изложена негова картина на св. Климент Охридски, дарение от 2001 г.
Отдавам по-голямо значение на духовното, на вътрешната светлина…Например образът на св. Климент Охридски. Виждаш, че няма общо с иконата си, няма ореол. Но очите му наистина говорят. На мен ми се иска да изчистя картината от случайното, да оставя на хората нещо, което да ги възвиси – споделя художникът.
ДАРИТЕЛИТЕ
КАРЕН, ВИВИАН И ЕДУАРД АГУРА
(САЩ)
На 13 юни 2005 г. в кабинета на зам.-ректора на СУ ”Св. Климент Охридски” проф. Георги Бакалов Карен Агура, вдовица на покойния Димитър (Джеймс) Агура (най-големият от внуците на проф. Димитър Д. Агура, архитект, живеещ от доста години в САШ, участвал в изграждането на Световния търговски център, разрушен на 11 септември 2001), от свое име и от името на децата си Вивиан Агура (компютърен програмист) и Едуард Агура (един от световните специалисти по присаждане на костен мозък) връчи на декана на Историческия факултет проф. Иван Илчев дарение в размер на 5000 долара (8000 лв. в българския еквивалент) за научноизследователска дейност на Историческия факултет и за стимулиране развитието на Музея на СУ в присъствието на представители на семейството Агура (братята Атанас и Константин Агура и неговата дъщеря Велимира Агура).
Този дарителски жест за пореден път потвърждава следваната от поколения в семейството максима да бъдат полезни на обществото. Нашият баща ни е учил да бъдем достойни да носим фамилията на дядо и цял живот сме се старали да не я посрамим – споделят братята Агура, които през 2004 г. финансираха издаването на юбилеен сборник, посветен на дядо им – проф. Димитър Д. Агура, четири мандата ректор на Софийския университет.
ПРОФ. ДИН НАДЯ ДАНОВА
На 10 октомври 2005 г. проф. дин Надя Данова дари на Музея на СУ документи, материали, ордени, медали, почетни знаци и вещи на проф. дин Христо Данов, преподавател по стара история и ръководител на Катедрата по стара и средновековна обща история в СУ (1963–1976) в Историческия факултет на Софийския университет, носител на Хердеровата награда за 1975 г.
ПРОФ. ДФН НАДЕЖДА АНДРЕЕВА
На 21.03.2008 г. проф. дфн Надежда Андреева – професор по история на западноевропейската литература в НАТФИЗ (1951–2004) и в СУ (1992–2008), завършила немска и френска филология в Софийския университет през 1947 г., приятел на Музея на СУ – дари рядък екземпляр на часослов (богослужебна книга, съдържаща всекидневните служби и предназначена за четците и певците) на 150 години (1858) от изключителната библиотека на нейния дядо Станчо Андреев, учител в с. Крамолин, Габровско.
