Видният български историк и филолог проф. Иван Дуйчев e роден на 18 април (1 май) 1907 г. в София. Основното си образование получава в София и Лом. През 1928-1932 г. следва история в Софийския университет, където учи при проф. Васил Златарски, проф. Петър Мутафчиев, проф. Петър Бицили и бива повлиян от проф. Георги Кацаров и проф. Янко Тодоров. Неговата дипломна работа е посветена на българо-византийските отношения през ранното средновековие. През 1932-1936 г. с българска държавна стипендия специализира в Рим, където изучава в Римския университет при проф. Силвио Меркати, по късно кардинал Меркати, византийска история и филология. Тук защитава докторат на тема "Българските Асеневци във Византия" (1934 г.). В същото време следва и завършва Школата по архивистика и палеография към Секретния архив на Ватикана. През тези години, благодарение на проучванията си в Ръкописния отдел на Ватиканската Апостолическа библиотека, публикува редица необнародвани материали, отнасящи се до средновековната българска история, до историята на XVII в. и конкретно за католическата пропаганда в България и биографичните данни за Петър Богдан Бакшев, Петър Парчевич, Филип Станиславович и др.

От 1936 г. Иван Дуйчев е асистент, после доцент (1939 г.) по българска история в Софийския университет. След смъртта на проф. П. Ников и проф. П. Мутафчиев поема последователно ръководството на катедрите по византийска и балканска история. През 1946 г. е отстранен като преподавател от Софийския университет и през 1949 г. започва работа в Института по история към Българската академия на науките - отначало като старши научен сътрудник (1950 г.), след това като професор (1967 г.) и ръководител на секцията по библиография и историческа информация и документация. През 1948-1949 г. Иван Дуйчев чете два курса от лекции пред студенти от курса за библиотекари към Българския библиографски институт - Историческа библиография и архивистика. През 1971 г. е удостоен със званието Заслужил деятел на науката, през 1977 г. е обявен за Народен деятел на науката, а през 1981 г. е избран за академик.

Проф. Иван Дуйчев е публикувал редица книги и над 1000 научни студии на 15 езика. Той е редовен сътрудник и член на редколегията на най-важните европейски и американски специализирани периодични издания в областта на византологията и славистиката като Slavia (Загреб), Труды отдела древнерусской литературы и Византийский временник (СССР), Travaux et mémoires (Франция), Jahrbuch der Ősterreichischen Byzantinistik (Австрия), Orientalia christiana periodica и Studi veneziani (Италия), Biblioteca Sanctorum (Италия), Corpus fontium historiae mediaevi (Рим), Balcanica и Зборник Радова византолошког института (Югославия), Byzantinische Zeitschrift (Мюнхен), Byzantinoslavica (Прага), Byzantion (Брюксел), Studi byzantini e neoellenici (Рим), на специализираните списания, излизащи в Белград, Питсбърг и Калифорния, както и на Repertorium fonti historice mediaevi (Рим), Revue d'histoire ecclésiastique (Париж), Lexikon des Mittelalters (Мюнхен), Dictionnaire d'histoire et de géographie ecclésiastique (Париж) и на български периодични специализирани издания.

В чест на 70-годишнината на професора, излязоха сборници в България, Русия, Франция, Англия, САЩ, Белгия, а на 80-годишнината му в София - Studia Slavico-Byzantina et Mediaevalia Europensia, I-II. Член е на Академията на науките в Палермо (1967 г.) и на Византоложкия институт в Палермо (1974 г.), Неапол (1974 г.), Сполето (1978 г.), на Британската академия на науките (1976 г.), на Сръбската академия на науките (1980 г.) и на Понтификалната академия по археология в Рим (1984 г.). Проф. Дуйчев е носител на Хердеровата награда, присъждана от Виенския университет (1973 г.). Избран e за почетен доктор на Бонския университет (1977 г.) и става почетен член на Английското дружество за славистични проучвания (заедно с акад. Д. С. Лихачов). От 1977 г. е председател на Българската археографска комисия към Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София.

В повече от половинвековната си научна дейност акад. Иван Дуйчев се докосва до почти всички страни от живота на българската средновековна държава, като се започне от заселването на славяните на Балканския полуостров, формирането на Българската държава, нейния политически и църковен живот и еретически движения. В голямата тема за славяните и Византия кирило-методиевският въпрос е един от основните. Редица публикации ученият е посветил на изворите за живота и дейността на двамата славянски първоапостоли, на тяхната литературна дейност и дипломатически мисии и на дейността на техните ученици. Дори споменаването на някои от неговите основни изследвания дават представа за богатата историческа и филологическа основа, върху която са разработени разглежданите въпроси: Из старата българска книжнина (кн. I и II, София, 1940; 2 изд. 1943, кн. II, София, 1944), Страници из българското минало (София, 1944), Рилският светец и неговата обител (I т., София, 1947; II т. Заветът на св. Иван Рилски, София, 2000), Естествознанието в средновековна България (София, 1954 - в съавторство с Цв. Кръстанов), Миниатюрите на Манасиевата летопис (София, 1962), Medioevo Byzantino-Slavo (I-III, Рим, 1965, 1968, 1971; IV, 1-2, София, 1996), Slavia Orthodoxa (Лондон, 1970), Българско средновековие (София, 1972), Проучвания върху средновековната българска история и култура (София, 1981), Il Cattolicesimo in Bulgaria nel sec. XVII (Рим, 1937), Лекции по архивистика (София, 1993), Византия и славянския свят (София, 1998). По-подробно за неговите статии и съчинения вж. Biobibliographie (София, 1996). През 2007 г., във връзка с честването на сто години от рождението на проф. Дуйчев, бе отпечатан репринт на Medioevo Byzantino-Slavo (IV, 1-2, София, 2007); В света на ръкописите - Аксиния Джурова (София, Университетско издателство, 2007). През същата година излезе от печат и библиофилското фототипно издание: Хрониката на Константин Манасий /Cod. Vaticano Slavo 2, 1344-45/ - със студии на Аксиния Джурова и Вася Велинова (Издателство "Милитос", Атина, 2007). В подготовка са библиофилски издания на славянския свитък-амулет от личната колекция ръкописи на проф. Иван Дуйчев - Cod. D. Slavo 31 от ХVІІ-ХVІІІ в. и Хроника на фамилия Булгари от остров Корфу (след 1772 г.) от личната колекция старопечатни книги на проф. Иван Дуйчев.