- През 1880 г. Министерството на просвещението на младата държава внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата в Българското княжество. В него се предвижда "след изпълване курса на реалните и класическите гимназии да се отвори българско висше училище (университет), което да обнеме юридическите, философските, естествените, медицинските и техническите науки".
- Едва седем години по-късно, през 1887 г., министърът на просвещението Т. Иванчев издава наредба за откриване на педагогически клас към Първа мъжка гимназия в София.
- На заседанието си от 8 декември 1888 г., отчитайки доброто начало на Висшия педагогически курс, Народното събрание взема решение за преобразуването му във Висше училище.
| Българската общественост, която изпитва традиционно преклонение пред просветата и науката, подкрепя развитието на университета с многобройни актове на безкористна помощ и дарения. Големият финансист, търговец и банкер Евлоги Георгиев от Карлово, изпълнявайки волята и на своя брат Христо Георгиев, дарява и завещава място от 10 200 кв. м и 6 800 000 златни лева за построяване на сграда и издръжка на Висше училище в София. |
|