Конферентна зала, Ректорат
„Светлината е свързващото звено на Вселената“
Марсилио Фичино, „Трактат за светлината“
Думата „светлина“ е с много широк обхват и ние ясно разграничаваме употребата й в науката, в художествено-метафоричния изказ или всекидневната реч. Говорим за светлина във физичен смисъл, но и преносно, за „светлина на ума“, „светлина на живота“, светлина на истината, светлосенки в живописта и т.н. Какво става, ако допуснем „интерференция“ на различните значения, какво би могъл поетът, художникът или философът да каже на съвременната квантова физика, на химията или астрономията? Нали думата е една – светлина, и би трябвало по принципа, формулиран от Франсис Бейкън, да отстъпим към общото, корена, който всъщност изразява тъждествеността на светлината и битието. А битието, по думите на Аристотел, говори по много начини. Говорим ние: подобното се познава чрез подобното заради причастността и по метода на подражанието и припомнянето – които са големите топоси на платонизма. Всяко знание за светлината разкрива как микрокосмосът познава космоса. Но и защо иска до го познава. Някои стари текстове върху светлината реактуализират големи въпроси.
Събитието се реализира в рамките на Платформа „Наука и Изкуство”
* * *
Лидия Денкова е завършила специалност „Класическа филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доктор по философия, професор по направление „История на философията“, пръв директор на бакалавърска програма „Философия“ в Нов български университет от 2002 г., преподавател и водещ на курсове по етика, естетика, съвременна философска проблематика. Интересите й са съсредоточени към класическата философия, основно платонизма, и философската антропология. Преводач на 18 научни книги от четири езика в тези направления. Автор на повече от 70 студии и статии, както и на популярни книги, като „Нова възхвала на глупостта“ (2010). Била е гост-преподавател в България, Франция и Канада, член на български и международни научни организации. През годините е издала редица коментирани антологии, посветени на толерантността, философия на приказката, философския ерос. От 2010 г. е инициатор и водещ за Университетската философска поредица „Какво значи това?“. В последната си книга „Елена и философите. Ескизи към една философия на нежността” (2013) проследява актуалността на класическата философска естетика с водещото понятие за красиво.
Фондация за изследвания в областта на науката и изкуството “Rе:”, съвместно със Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Национална художествена академия, Национален център за суперкомпютърни приложения и ЦЕРН, работят върху създаването на платформа „Наука и Изкуство” в България. Целта е изграждане на методология, обединяваща изследванията, провеждани на атомно и молекулярно ниво, в симбиоза с неврология, психология, музикално, танцово, театрално и визуално изкуство. В сътрудничество по този проект са учени (физици, химици, биолози, медици и др.) и хора на изкуството (артисти, балетисти, композитори, художници). Идеята е да се изработи единна платформа, която по атрактивен начин, чрез включване на сетивни възприятия и активно участие на зрителите в познавателния процес, да породи интерес към съвременните наука, технологии и изкуство. В рамките на тази обща програма през ноември 2014 г. беше основан Клуб за наука и изкуство „ЗаЕдно“, ангажиран с организирането на публични лекции, семинари и дискусии, по време на които хората на науката и изкуството се срещат, опознават и обединяват около една кауза.