29.05.2026
На 27 май се проведе Годишната национална данъчна конференция на Юридическия факултет на СУ на тема „Заобикаляне на данъчния закон“. Събитието бе открито от декана на Юридическия факултет проф. д-р Даниел Вълчев. Научният форум се проведе в емблематичната аудитория 272 на Юридическия факултет и събра представители на съдебната система, Националната агенция за приходите, адвокатурата, академичната общност, студенти и бизнес.
Доц. д-р Савина Михайлова-Големинова взе участие в конференцията, която беше организирана от Катедра „Административноправни науки“ на Юридическия факултет, ръководена от проф. д-р Евелина Димитрова.
Темата на тазгодишната конференция бе „Заобикаляне на данъчния закон“ – един от значимите въпроси в областта на данъчното право. За втора поредна година конференцията предостави платформа за задълбочен анализ на предизвикателствата пред съвременните данъчни системи.
В рамките на научния форум доц. д-р Савина Михайлова-Големинова се включи в дискусиите с тема, посветена на приложимостта на предварителните споразумения за ценообразуване в българското данъчно право. В изложението си тя постави въпроса за съвместимостта на тези инструменти с конституционната уредба и с разпоредбата на чл. 16 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). В този контекст бе разгледано разграничението между допустимите форми на данъчно планиране и отклонението от данъчно облагане като форма на заобикаляне на данъчния закон. Анализът изхожда от разбирането, че чл. 16 ЗКПО въвежда материалноправен критерий, основан на икономическото съдържание, функция и рисков профил на сделките, който допуска игнориране на тяхната правна форма. Беше подчертано, че този подход намира развитие както в Наредба № Н-3 от 7 ноември 2025 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, така и в практиката на Съда на Европейския съюз, включително по дело C-726/23 Arcomet, което поставя акцент върху икономическото съдържание на операциите. В доклада бе защитена тезата, че макар предварителните споразумения за ценообразуване да представляват инструмент за правна сигурност в редица правни системи, тяхното въвеждане в българското данъчно законодателство поражда съществени въпроси относно съвместимостта им с императивния характер на чл. 16 ЗКПО и с конституционния принцип за законово установяване на данъците.
Според изложената позиция, съгласно действащата национална правна уредба и утвърдената данъчноправна доктрина договорното начало е неприложимо в данъчното право, което се характеризира с императивен и публичноправен характер. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза бе изведен и от практиката на Съда на Европейския съюз по делото Apple (дела T-778/16, T-892/16 и C-465/20 P), което потвърждава, че данъчните становища подлежат на контрол с оглед на съответствието им с принципа на независимите пазарни отношения и на забраната за предоставяне на селективно предимство по смисъла на чл. 107, пар. 1 ДФЕС.