Софийски университет "Св. Климент Охридски"

ИСТОРИЯ

Направлението Физиология на животните и човека възниква в СУ през 1958 г. като лаборатория в рамките на катедра Зоология на безгръбначните животни към Биологически факултет. През 1963 г. се формира самостоятелна катедра Физиология на животните и човека. Неин първи ръководител е проф. Ленко Калчев (тогава доцент). В състава ú по това време се числят и лабораториите Биохимия на животните и Биофизика с изотопна лаборатория, които по-късно се отделят като самостоятелни звена – катедрите Биохимия и Биофизика и радиобиология.

Катедра Физиология на животните и човека възниква поради необходимостта от университетско звено за обучение и научни изследвания на функциите на организмово, клетъчно и макромолекулно равнище в рамките на функционалното направление на биологическата наука. То играе приоритетна роля при структурирането на учебните планове в новосъздадения Биологически факултет. Поради това както преподаването на физиология, така и научно-изследователската дейност в катедрата са били насочени още при нейното създаване към клетъчното и субклетъчното равнище на организация и регулация на функциите. За бъдещото кадрово обезпечение членове на катедрата са изпращани за обучение като студенти и докторанти в престижни университети в чужбина.

От 1978 година Биологическият факултет се премества в сградата на бул. „Драган Цанков“ 8. По това време в катедра Физиология на животните и човека се формират три направления на изследване и преподаване – Физиология на жлезите с вътрешна секреция с ръководител проф. Огнян Димитров, Невробиология с ръководител доц. Радой Иванов и Клетъчна биоенергетика с ръководител проф. Игнат Минков.

Катедрата е ръководена последователно от проф. Ленко Калчев (1963–1987 г.), проф. Огнян Димитров (1987–2000 г.), проф. Игнат Минков (2000-2008 г.), проф. Христо Гагов (2008–2016 г.; 2024-до сега), доц. Мариела Чичова (2016-2024 г.). Представители на катедрата стават през годините и част от деканското ръководство.

Дългогодишни щатни преподаватели и специалисти в катедрата са били проф. Ленко Калчев, проф. Огнян Димитров, проф. Игнат Минков, доц. Радой Иванов, ст .н. с. Йоан Николов, доц. Екатерина Грънчарова, доц. Нина Ламбаджиева, гл. ас. Венета Иванова, гл. ас. Невена Мулешкова, гл. ас. Стефка Добрева, гл. ас. Валентин Павлов, биолози Петя Наумова и Веселина Станимирова, химик Евгения Тананова.

Катедрата продължава развитието си, обновявайки своите образователни и научно-изследователски практики. Академичният щатен състав на катедрата понастоящем включва 7 преподаватели, от които четирима хабилитирани (двама от тях през 2025 г.): проф. д-р Христо Гагов, доц. д-р Мариела Чичова, доц. д-р Илияна Саздова, доц. д-р Милена Керемидарска-Маркова, гл. ас. д-р Милена Шкодрова, гл. ас. д-р Милена Мишонова, гл. ас. д-р Биляна Илиева. В състава на катедрата влизат и биолозите Диляна Дончева-Стоименова и Нели Райкова, химик Ваня Атанасова и гледач на опитни животни Лидия Бецова.

Преподаватели от катедрата участват като експерти в национални комисии и други органи – доц. Илияна Саздова е член на националната комисия за провеждането на олимпиадата по Биология и здравно образование и участва в подготовката на националния отбор по Биология за международна олимпиада, доц. Мариела Чичова е член на Комисията по етика към опитните животни към БАБХ.

Катедра Физиология на животните и човека администрира Вивариума на Биологически факултет, където се отглеждат и развъждат лабораторни животни, използвани за научни изследвания и обучение на студенти. Дейностите в него са в съответствие с всички европейски и национални изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни.

НАПРАВЛЕНИЯ

Научно-изследователската и учебната дейност в катедрата е организирана в трите исторически формирали се направления – Физиология на възбудимите клетки с ръководител проф. д-р Христо Гагов, Молекулярна ендокринология с ръководител гл. ас. д-р Милена Мишонова и Клетъчна биоенергетика с ръководител гл. ас. д-р Милена Шкодрова, като в последствие се развива и направлението Физиология на поведението с ръководител гл. ас. д-р Биляна Илиева. В съответните научни лаборатории са разработени много дипломни работи и дисертации, създадени са специализирани учебни курсове с лекции и лабораторни упражнения.

Катедрата осъществява обучението по Физиология на животните и човека, която е задължителна дисциплина за всички специалности на бакалавърските програми в БФ. Подготвени са и няколко избираеми учебни дисциплини – Основи на биоенергетиката, Ендокринни жлези и хормони, Преподаватели от катедрата извеждат задължителни дисциплини в други факултети на СУ – Физиология на човека във ФХФ, Основи на физиологията на човека, Основи на анатомията и физиологията на човека (съвместно с катедра Зоология и антропология) и Физиология на животните и човека във ФзФ.

Преподавателите от катедрата участват в реализацията на 7 задължителни и 2 избираеми учебни дисциплини в МП „Физиология на животните и човека“: Физиология на възбудимите клетки, Молекулярна ендокринология, Клетъчна биоенергетика, Физиология на поведението, Хранене и диететика, Научен практикум, Преддипломен практикум, Ксенобиотици и здраве, Анализ на данни. В катедрата са създадени курсове към други магистърски програми в БФ, ФзФ и ФХФ.

НАУЧНА ДЕЙНОСТ

В катедрата се провеждат изследвания по следните направления на научна дейност:

Физиология на възбудимите клетки – изследва се значението на невротрансмитери, хормони и локални медиатори, както и на ключови регулаторни ензими, йонни канали и транспортери за функцията на възбудимите клетки. Това включва изследване на: 1) сигналните механизми и ефектите на новооткрити пептидни невромедиатори и хормони върху камерните съкращения на сърце от жаба; 2) регулация на артериалния съдов тонус от хормони и паракринни фактори с произход от ендотела и периваскуларната мастна тъкан при бозайници; 3) токсикологични тестове на наночастици, нанороботи и цианотоксини върху възбудими клетки – вегетативни неврони, гладки мускули, кардиомиоцити и др., 4) регулация на йонни канали във възбудими тъкани; 5) влияние на антиоксиданти като куркумин, на хранителни добавки и хранителни протоколи върху различни тъкани; 6) регулация на артериалните гладки мускули от газови медиатори NO и H2S, 7) визуализация на процеси в гризачи ин виво чрез система за инфрачервена спектроскопия и др.

Молекулярна ендокринология – изследване на хормоналната регулация с участие на катехоламини, кортикостероиди, полови хормони и др.; in vivo и in vitro изследване влиянието на хормони върху активността на ензими.

Клетъчна биоенергетика – изследване ефектите на природни и новосинтезирани съединения, на наноматериали и др. върху активността на митохондриална АТФаза, ацетилхолинестераза и др. ензими при бозайници.

Физиология на поведението – изследват се потенциалните ефекти на различни вещества (с растителен или друг произход) върху централната нервна система на лабораторни гризачи чрез прилагане на методи за оценка на изследователско поведение, тревожност, обучение, памет, двигателна координация и социалнo поведениe на животните, както и за изследване на болкова чувствителност и възпаление, на метаболизъм и др.

Възможностите за провеждане на широк спектър от in vivo и in vitro физиологични изследвания по тематиките на Катедрата са осигурени и от базата на изградения в рамките на Център за компетентност „Устойчиво оползотворяване на био ресурси и отпадъци от лечебни и ароматични растения за иновативни биоактивни продукти” Вивариум с физиологична лаборатория, оборудван със съвременна обща и специализирана апаратура.

Катедрата поддържа активно научно сътрудничество с преподаватели и учени от ФХФ на СУ, ИБФБМИ – БАН, Институт по невробиология – БАН, ИЕМПАМ – БАН, ИБИР – БАН, с колеги от Германия, Япония и Северна Македония.

През последните 10 години (2015-2025) преподавателите в катедрата са публикували над 70 научни труда, повечето от които в реферирани списания с импакт фактор или импакт ранг. Издадени са над 18 учебници и учебни помагала. Публикациите на преподавателите са цитирани над 700 пъти в световната научна литература. Разработени са над 25 национални и международни научно-изследователски проекти, някои от тях текущи.

ИЗРАСТВАНЕ на академичния състав.

През последните 10 години в катедрата успешно са защитили докторска степен 5 специалисти и преподаватели. След 2020 г. трима преподаватели са заели по-висока академична длъжност.

Проф. Ленко Калчев, основател на катедрата и неин първи ръководител (декан на БФ от 1972 до 1974 г.)

Гл. ас. д-р Венета Иванова, доц. д-р Радой Иванов, биолог Петя Наумова, биолог Виолета Москова, проф. дбн Игнат Минков, химик Евгения Тананова, гл. ас. Невена Мулешкова, биолог Бисера Симова, проф. дбн Огнян Димитров (1997 г.)

Биолог Бисера Симова, гл. ас. Невена Мулешкова, биолог Петя Наумова, Иван Мотеков, проф. Дбн Игнат Минков, гл. ас. д-р Венета Иванова, гл. ас. Валентин Павлов, химик Евгения Тананова, ас. Валентина Желязкова, гл. ас. Ивета Йотова, доц.д-р Радой Иванов, 1998 г.

Биолог Димитър Ганчев, доц. д-р Екатерина Грънчарова, гл. ас. Милена Шкодрова, биолог Петя Наумова, гл. ас. д-р Венета Иванова, гл. ас.Милена Мишонова, химик Евгения Тананова, проф. Игнат Минков, дбн, проф. Огнян Димитров, дбн, доц.д-р Радой Иванов, доц. д-р Нина Ламбаджиева, 2003 г.

Дипломанти провеждат експеримент в лаборатория „Клетъчна биоенергетика“, 2012 г.

Учебна практика по Физиология на поведението, 2018 г.

Катедра Физиология на животните и човека на откриването на новия Вивариум с физиологична лаборатория към Департамент „Биоактивност на продукти“ към Център за компетентност: BG05M2OP001-1.002-0012-C01 „Устойчиво оползотворяване на био-ресурси и отпадъци от лечебни и ароматични растения за иновативни биоактивни продукти“, юни 2021 г.

Новият Вивариум, към който има физиологична лаборатория, 2022 г.

Лабораторно упражнение по Физиология на животните и човека, 2023 г.

Студенти и преподаватели провеждат експеримент с малки гризачи в новата лаборатория по „Ин виво имиджинг“ 2026 г.