| Началото – Лаборатория по биофизика към катедрата по физиология на животните и човека. С решение на факултетния съвет на Биологическия факултет от учебната 1969/1970 година е създадена Лаборатория по биофизика към катедрата по физиология на животните и човека с ръководител проф. Ленко Калчев (тогава доцент). За ръководител на лабораторията е назначен доц. Симо Тодоров (по това време главен асистент). През лятото на 1969 година са избрани двама стажант-асистенти – биоложката Мария Рачева и физикът Марко Марков. Лекциите се водят от Симо Тодоров, а Мария Рачева и Марко Марков изготвят практикум и водят упражненията по биофизика.
Самостоятелна катедра по биофизика и радиобиология |
Доц. Симо Тодоров, първият ръководител на катедрата(1972-1988) |
В сътрудничество с н.с. Маринополски работи и ас. Стамен Иванов от катедрата по Гражданска отбрана, който през 1992 година се присъединява към катедрата след закриването на катедрата по Гражданска отбрана. От 1975 г в катедрата започва работа като асистент и радиобиолога Божидар Галуцов. В катедрата като специалист по научната апаратура работи Драган Веселинов. Съставът на катедрата през 70-те години на 20 век е прекрасен пример, как трябва да се прави научен състав на катедра по такава мултидисциплинарна наука каквато е биофизиката – трима биолози (Симо Тодоров, Мария Рачева, Божидар Галуцов), двама физици (Марко Марков и Димитър Чукнийски), двама биофизици (Андрей Атанасов и Ваисилий Голцев) един химик (Георги Маринопполски).
От 1978 година Биологическия факултет се премества в построената през 1928 сграда за нуждите на Агрономическия факултет на бул. „Драган Цанков“ 8. По това време за различни периоди в катедрата работят Емил Молле (по-късно доцент в ЛТУ) и Ангел Йотков.
През 80-те и 90-те години в катедрата навлизат вече и възпитаници на самата катедра – Виржиния Долчинкова, Валентина Ганева, Маргарита Кузманова. По-късно през 1989 г. е назначена Мария Балджийска също бивш възпитаник на катедрата.
Катедрата е ръководена последователно от доц. Симо Тодоров (1972–1988), проф. Марко Марков (1988–1990) и от проф. Василий Голцев (1990-2004, 2008–2012), доц. Божидар Галуцов (2004–2008), доц. Валентина Ганева (2012 – 2020), а понастоящем от доц. Детелин Стефанов.
Представители на катедрата стават през годините и част от деканското ръководство. Божидар Галуцов е избран за декан (2004–2008), а преди това за кратък период преди заминаването му за САЩ заместник декан е бил проф. Марко Марков.
Научните изследвания са обединени в изучаване влиянието на различни физични и химични фактори върху биологичните мембрани. Първото научно направление в новосъздадената лаборатория е влиянието на магнитни полета върху биологични обекти. Ръководителят Симо Тодоров е публикувал няколко статии за влиянието на магнитни полета в съавторство с Цветан Гемишев (по-късно доцент от катедра Физиология на растенията и с Александър Горанов (по-късно доцент от катедра Генетика). Пионерни за България изследвания на действието на постоянни магнитни полета върху биологични системи са проведени през 70-те години от доц. С. Тодоров и проф. М. Марков. Тези иследвания успешно се продължават от д-р Маргарита Кузманова.
Системните радиобиологични изследвания започват в 1975 г от Б. Галуцов. В тях по-късно активно се включват Стамен Иванов, Мария Балджийска и Маргарита Кузманова. Разработен е комплексен тест за експресна оценка на лъчевото поражение на клетъчно, субклетъчно и мембранно ниво. Тестирани са множество естествени и синтетични съединения с протекторно действие. Показан е и защитният ефект на предварителното облъчване с нейонизираща радиация в милиметровия диапазон срещу увреждане от йонизираща радиация.
Биохемилуминисценцията е обект на работите на н.с. Г. Маринополски с помощта на разработената в катедрата установка.
От 1980 г. се открива ново успешно направление – фотобиофизика. Разработките на В. Голцев са насочени към изучаване на механизмите на бързата и забавената хлорофилна флуоресценция и влиянието на различни химични и физични фактори върху ефективността на електронния пренос. И в тази област е развито изключително успешно сътрудничество с Унивеститета на Женева, Швейцария, Лабораторията по фотобиоенергетика, ръководена от един от най-известните и утвърдени учени в областта на хлорофилната флуоресценция проф. Рето Щрасер. Работите в областта на фотосинтезта са продължени от Детелин Стефанов, Кольо Данков и Момчил Паунов.
|
| Kолективът на катедрата през 1986 г. (от ляво надясно) проф. Марко Марков, доц. Божидар Галуцов, доц. Стамен Иванов, доц. Мария Рачева, Ангел Йотков, доц. Виржиния Долчинкова, гл. ас. Георги Маринополски, дипломант Огнян Попов, и проф. Василий Голцев (на първия ред). Всички професори и доценти по това време са асистенти |
Доц. Андрей Атанасов провежда изследвания на конформацията на протеините, както и липид-протеиновите взаимодействия в различни биологични мембрани при действие на различни биологично активни вещества.
Със съдействието на Марко Марков през 1986 г. катедрата получава първият в света комерсиален електропоратор и така започват едни от първите в света изследвания върху клетъчната електропорация. Детайлни изследвания върху действието на импулсни електрични полета върху клетъчната трансформация и въвеждането на вещества в дрожди стартират в 1988 г. с опитите на В. Ганева и Б. Галуцов. Лабораторията вече под ръководството на доц. Ганева печели през годините много успешни проекти по рамковите научни програми на Европейския съюз. В резултат на дългогодишно сътрудничество с проф. Ж. Тесие от CNRS – Тулуза (Франция), е разработен и патентован нов проточен метод за електроиндуциран добив на белтъци от дрожди. В тези изследвания по-късно се включва и ас. д-р Бояна Ангелова.
Доц. Виржиния Долчинкова е защитила дисертация в на тема: „Фотоиндуцирани изменения на разсейването на светлината от тилакоидни мембрани след химична модификация“, научни ръководители: доц. к.б.н. Симо Тодоров, доц. к.б.г. Василий Гольцев – 1990 г. Основните интереси на доц. Долчинкова обхващат: Фотоиндуцирани изменения на разсейването на светлината от тилакоидни мембрани и повърхностните им характеристики при висши растения и водорасли; Електрокинетични и оптични свойства на биологични мембрании др.
Д-р Маргарита Кузманова изследва биологичните ефекти на слаби електромагнитни полета и ефектите на мобилните телефони (GSM900) върху биологични обекти.
Д-р Мария Балджийска е възпитаник на катедрата, след което работи в Института по ренгенология и радиобиология при МУ, където прави докторантура при проф. Тотю Панчев, а от 1989 е член на катедрата като асистент и работи в областта на медицинска радиология. Ас. Балджийска има множество публикации, но най-вече се посвещава на приложни аспекти като има 35 рационализации и изобретения.
Сегашният ръководител на катедра Биофизика и радиобиология доц. Детелин Стефанов е завършил образованието си в катедрата и след докторантура по фотосинтетични изследвания в Института по Физиология на растенията при БАН под ръководството на проф. Иван Йорданов. По-късно през 1999 г. той специализира при проф. Улрих Хебер от Института Юлиус фон Сакс при Университета на Вюрцбург. След това специализира две години лабораторията на един от лидерите в растителната екофизиология проф. Ичиро Терашима в Университета на Осака, Япония. От 1991 година доц. Стефанов е хоноруван преподавател в катедрата по биофизика и рабиобиология, а от 2011 година е доцент към катедрата. Доц. Стефанов работи в областта на изследванията на листната фотосинтеза in vivo – флуоресценция, фотоакусика, ифрачервен газов анализ на листния СО2-обмен, амперметрични изследвания на О2-отделяне, листна абсорбция на светлината и забавена флуоресценция.
Гл. ас. Кольо Данков защитава магистратура в катедрата, а след това е докторант в областта на изследване на фотосинтезата в Института по биофизика при БАН. След защита на дисертацията се завръща в катедрата по биофизика и радиобиология и продължава изследванията си в областта на фотосинтезата, както и преподава курсове по невробиофизика и молекулярна биофизика.
Наскоро защитилите докторантури асистенти Бояна Ангелова и Момчил Паунов са специалисти сътветно в областта на електропорацията на биомембрани (ас. Ангелова) и листната флуоресценция като метод за изследване на фотосинтезата (ас Паунов)
Дългогодишни членове на катедрата са специалистите Румяна Терзиева, Елизабет Бантутова и Мария Гурманова.
Повечето защитили досега дипломанти и докторанти в катедрата работят в наши и европейски университети и институти: проф. д-р Антоанета Попова, ръководител секция Фотовъзбудими мембрани при Института по биофизика и биомедицинско инженерство, БАН, проф. д-р Яна Чекаларова Ръководител на направление „Поведенческа невробиология“ – Институт по невробиология, БАН), доц. д-р Любомир Трайков Катедра Медицинска физика и биофизика, ръководител направление биофизика, МУ София; Старши изследовател Петър Ламбрев, ръководител на Групата по изследвания на фотосинтетичните мембрани към Института по Биология на растенията Сегед, Унгария; пр. доц. Ивелина Захариева от Свободния Университет Берлин в групата по биофизика и фотосинтеза с ръководител проф. Холгер Дау.
В едни от водещите световни научни центрове по фотосинтетични изледвания работят: старши изследовател Петко Чернев, изследователска група по фотосинтеза към департамента по химия (Лаборатория Ангстрьом) с ръководител Йоханес Месингер, Мая Ламбрева, работеща в Институт по кристалография, Монтеротондо, Рим, Италия.
В настоящия момент в катедрата работят трима хабилитирани преподаватели, доц. Валентина Ганева, доц. Виржиния Долчинкова и доц. Детелин Стефанов, двама главни асистенти, Маргарита Кузманова и Кольо Данков, асистентите Бояна Ангелова и Момчил Паунов, както и специалистите Елизабет Бантутова и Мария Гурманова. Гост-професори са Василий Голцев и Марко Марков.