На 26 май 2026 г. в зала „Яйцето“ в Ректората се състоя вечер на сефарадското културно наследство в знак на почит към международния ден на езика ладино. Събитието бе част от календара с дейности, посветени на 65-годишнината на катедра „Испанистика“ при Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, и се осъществи с любезната подкрепа на Институт „Сервантес“ – София.
Публиката се докосна до автентичното сефарадско изкуство чрез богата програма, съчетаваща исторически образователни видеа с музика и танц.
По повод на официалния празник водещият доц. д-р Йосиф Йосифов припомни горчивата участ на испанските евреи, които припознават Иберийския полуостров като библейския Сефарад, но в края на XV век, в името на християнското обединение на населението, са заставени да избират между живота и вярата си. Този ключов момент от геополитическата хронология слага дълбок отпечатък върху общностите – голяма част от тях решава да поеме по пътя на изгнанието, но успява да съхрани своята идентичност, традиции и уникално слово, известно като ладино, или джудео-еспаньол.
Мнозина намират нов дом в рамките на Османската империя (включително по българските земи) и създават духовни центрове, които оформят облика на градове като София, Солун и Сараево. Там езикът им разцъфтява, запазвайки средновековното кастилско звучене, но с естествени примеси от местни турски, гръцки и славянски елементи, за да се превърне в жив мост между историята на Испания и Балканите. В продължение на темата гостите се запознаха и с писменото сефарадско творчество и философски идеи чрез Plegaria del Médico („Молитва на лекаря“), приписвана на прочутия мислител и хуманист от XII век Мойсей Маймонид.
Богатата мултимедийна и музикална селекция увлече залата в ритъма на сефарадското изкуство. Гостите имаха възможност да се насладят на класически романси като емблематичните Los Bilbilicos („Славеите“) и Arvolikos de Almendra („Бадемови дръвчета“), както и на традиционни градски песни (кантики), отразяващи бита – от приспивната Durme („Спи“) до хумористичната La Vida Do por El Raki („Живота си давам за ракията“), и празнични мотиви като Mazal Tov („Честито“). Публиката бе силно впечатлена от артистичната изява на Ирена Бояджиева – солистка на хор „Св. София“, както и от вокалните изпълнения на Александра Маркова и Ангелина Попова.
Вдъхновяващи бяха и грациозните интерпретации на Индира Христанова – възпитаник на балетната школа "Джулия Ромеова", която допълни фолклорните танци със сефарадско танго.
Срещата предизвика голям интерес от страна на преподаватели, изследователи, студенти и ценители на богатата култура на испаноезичния свят и заема достойно място сред честванията на транснационалния празник по света.
