Съветът за електронни медии организира съвместно със Софийския университет „Св. Климент Охридски“ дискусия на тема: „Войни и конфликти, медии и общество“. Тя се състоя в Конферентната зала в Софийския университет и беше излъчвана на живо в интернет страницата на СЕМ.
Целта на събитието бе в дискусионен формат и с участието на авторитетни журналисти, медийни експерти и академични изследователи да бъдат разгледани различни аспекти от медийното отразяване на войни и конфликти, включително и в контекста на информационната, националната и международната сигурност.
Дискусията бе открита от д-р Симона Велева, и.д. председател на Съвета за електронни медии, която изказа задоволството си за открие форума „Войни и конфликти, медии и общество“ именно в Софийския университет и изказа благодарността си към ректора на Алма матер проф. д-р Георги Вълчев за отзивчивостта и организацията за провеждането на събитието.
Във встъпителните си думи д-р Велева цитира древногръцкия драматург Есхил, който е казал, че истината е първата жертва на войната. „Ето защо всички ние тук си даваме ясна сметка за ролята на журналистите и на редакционната отговорност на медиите при отразяване на различни войни, конфликти и геополитически напрежения“, посочи д-р Велева и допълни, че Съветът за електронни медии също си е дал ясна сметка за това преди три години, когато започна войната в Украйна. Тя посочи, че на цената на огромни усилия, най-вече по предложение на колегата д-р Габриела Наплатанова, СЕМ е осъществил повече от хиляда страници, хиляди часове наблюдения на начина, по който българските медии отразяват събития, свързани с войната. Д-р Велева подчерта, че това е огромен, колосален труд, който по емпиричен начин доказва как българските медии са се справили със задачата да отразят тези конфликти, като последният доклад е свързан с отразяване на конфликта в Близкия Изток.
Председателят на Съвета за електронни медии отбеляза, че мониторингът показва само едно – българските традиционни медии – радио и телевизия, преимуществено отразяват плуралистично, безпристрастно и всеобхватно тези конфликти. „Големите медии в България споделят ресурс, изпращат кореспонденти, подготвени, тренирани, с високи професионални качества, професионалисти, които да отразяват тези конфликти, често с риск за собствения им живот и здраве“, каза д-р Велева и допълни, че са много редки, изолирани случаите, в които се е налагало СЕМ да налага санкции.
Тя изрази своето лично впечатление, че макар и медиите да канят експерти говорители, които имат различен и разнопосочен прочит на събитията, много рядко те се чуват, още по-рядко се уважават, а най-рядко – вникват в това, което казва другия, опитвайки се да възприема тезата на опонента си и наистина да научат нещо от него. „Това всъщност е големият проблем на българското общество, свързано с разделението, който ние тук се опитваме, чрез този неутрален и наистина професионален форум да преодолеем, а именно всеки един от нас, много ми се иска, след днешния форум, да бъде обогатен, да научи нещо ново и да е разбил в себе си поне един предразсъдък“, каза още д-р Велева.
В своето приветствие ректорът проф. д-р Георги Вълчев посочи, че Софийският университет е едно от интелектуалните огнища в България и трябва да поддържа тази своя роля и отбеляза, че е посрещнал с огромно удовлетворение молбата на СЕМ тази дискусия да се проведе именно тук. Той подчерта, че много преподаватели от Алма матер, които имат експертиза в това поле, са участници във форума и изрази надеждата си, че ще се чуят различни мнения, ще могат да бъдат обсъдени различни гледни точки. Проф. Вълчев обърна внимание на втората част от заглавието на форума – „Медии и общество“, и посочи, че трябва да признаем, че войните и специално сегашните конфликти, са внесли един особен елемент в медийното пространство, но всъщност големият проблем е свързан с доверието към медиите.
По думите му процесите, които текат в света – кризата на елитите, кризите на институциите, кризите въобще на обществените модели, пораждат дълбинни процеси, които също трябва да бъдат обект и внимание на дискусията днес, тъй като според него там е разковничето: „Ясно е, че по време на военен конфликт се включват всякакви пропагандни средства от страните в конфликта, независимо кой е прав, кой е потърпевш. Така или иначе законите на войната налагат такъв тип поведение и обществото може да бъде информирано адекватно само тогава, когато то припознае отново авторитета на медиите“.
Проф. Вълчев допълни, че живеем в особено време, когато едва ли не всеки човек става медия и това е отключило и тези процеси на атомизация на обществото, на разпад на социалните групи в него, на връзките между тези социални групи и е редно да обсъждаме тези глобални проблеми, които пораждат всъщност всички останали следствия в медийната среда, в която живеем. По думите му това не е упрек към медиите, а е един фундаментален проблем на демократичните общества, които в днешно време се опитват да надмогнат очевидната криза на традиционния демократичен модел и да възстановят началата, върху които се изграждат тези модели. „Пожелавам плодотворна дискусия днес, надявам се тя да протече в дух на чуване на другото мнение и търсене на добри решения, които да повишат информираността на обществото“, каза още ректорът.
Той съобщи, че Софийският университет с колегите от Факултета по журналистика и масова комуникация и Националния военен университет във Велико Търново планира да създаде специална магистърска програма за подготовка на военни кореспонденти. Проф. Вълчев изтъкна, че това е трудна, сложна задача, изисква специализирана подготовка и е пример за нещо, което предстои в сферата на висшето образование – споделяне на човешки ресурси и инфраструктура в полза на обществото и в по-добрата професионална подготовка на бъдещите поколения журналисти.
Къдринка Къдринова, писател, журналист и член на СЕМ, представи програмата на форума, а дискусията продължи с планираните доклади. Тя протече в два панела: „Медийно отразяване на войни и конфликти“ и „Информационна, национална и международна сигурност“. В рамките й бяха потърсени отговори на важни за медийната и обществената среда въпроси, пораждани от отзвука на глобалните кризи и напрежения.
