Софийският университет бе домакин на лекция на инж. д-р Петко Динев, посветена на неговия професионален опит и българския принос към мисията на САЩ „Артемида II“. Събитието е организирано от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Студентския дипломатически клуб и Министерството на външните работи на Република България.
Ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев заяви, че за него е чест да открие събитието, което се вписва в широката рамка на 250-годишнината от създаването на Съединените американски щати, 20-годишнината в областта на военното ни сътрудничество, петата годишнина на сътрудничеството ни в областта на високите технологии.
„Увлечени в ежедневието, втренчени в многобройните конфликти, които избуяха около нас, престанахме сякаш да мечтаем. Забравихме, че светът е много по-голям от това, което ни заобикаля, и благодарение на науката, на технологиите, отново човечеството се взря в широкия Космос, в тайните, които все още науката не е разгадала“, каза проф. Вълчев и изрази надеждата си това да послужи като вдъхновение на младите хора, защото това е пътят на човечеството.
Той допълни, че се надява събитие като днешното и опитът на инж. Динев, който е възпитаник на Физическия факултет на Софийския университет и вече има дълга научна кариера в САЩ, да послужи като пример за вдъхновение и за подтик много хора да поемат по този нелек, но изключително благодатен и щастлив път.
Временно изпълняващият длъжността посланик на САЩ в България Х. Мартин Макдауъл благодари на всички организатори и на домакина в лицето на Софийския университет, за положените усилия, за да се проведе това събитие. В изказването си той обърна внимание на споделените ценности, научното партньорство и моментите от историята, свързваща нашите две страни, осигуряващи по-голяма сигурност за страните ни и разкриващи възможности за бъдещите поколения. По думите му професионалното развитие на д-р Петко Динев от математическата гимназия в Казанлък през Софийския университет до работата му с НАСА е един от най-добрите примери за успешното сътрудничество между България и САЩ.
„Всичко това ни напомня, че когато българската и американската амбиция работят заедно, тези резултати всъщност могат да променят света. Благодаря ви, д-р Динев, че ни показвате как българският ноу-хау може да оформи науката и технологиите по цял свят“, отбеляза Х. Мартин Макдауъл и подчерта, че САЩ ще продължи да подкрепя сътрудничеството в тези области чрез различни програми.
В своето приветствие заместник-министърът на външните работи Велизар Шаламанов отправи поздрав към присъстващите и изрази благодарност към Студентския дипломатически клуб към Софийския университет, който работи много тясно с Министерството на външните работи. От името на министър Надежда Нейнски той подчерта ролята на научната и технологичната дипломация като важен инструмент за задълбочаване на стратегическото сътрудничество между двете държави. Акцент беше поставен върху значението на академичния обмен, иновациите и активното участие на младите хора за развитието на устойчиви двустранни връзки.
„От името на министър Нейнски е важно да спомена, че възможността да имаме среща днес с д-р Петко Динев е един сигурен знак, че сътрудничеството между САЩ и България е въпрос на инициатива, въпрос на участие на хората, които са се посветили на свои каузи“, каза той и допълни, че една от най-привлекателните за младите хора е каузата, свързана с изследванията, с Космоса.
Велизар Шаламанов обърна внимание на сътрудничеството между двете страни в областта на технологиите и науката. Той припомни, че д-р Динев е в България по покана на министъра на външните работи г-жа Надежда Нейнски и изрази задоволството си, че инж. д-р Петко Динев успя за много кратко време да организира това посещение и че имаме възможност да чуем за неговия път, за важната връзка между науката и бизнеса, да се работи за патенти. Заместник-министърът подчерта, че Петко Динев освен многобройни научни публикации има и 11 патента и допълни, че най-важното е, че камерите ни дават поглед към това, което целият свят видя при последния полет до Луната.
По време на събитието инж. д-р Динев разказа за своя път от България до Съединените американски щати, за работата си в сферата на високите технологии и за своя принос за мисиите „Артемида I“ и „Артемида II“ на НАСА.
Инж. д-р Петко Динев е български учен, инженер и предприемач. Завършва приложна физика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а по-късно продължава професионалния и научния си път в Съединените американски щати, където защитава и докторска дисертация. Автор е на множество научни публикации и 11 международни патента. Той е основател на високотехнологичната компания IMPERX, чиито разработки в областта на оптичните и цифровите образни технологии намират приложение в индустрията, сигурността и космическите технологии, включително в мисиите „Артемида I“ и „Артемида II“ на НАСА.
Той разказа за първите космически проекти на IMPERX – през 2004 г. камера на компанията е одобрена от НАСА, през 2010 камера на космическата станция наблюдава и следи за растежа на растения, а през 2011 г. камера изследва горните слоеве на стратосферата. В лекцията си инж. Динев обърна внимание на съществуващите технологии – големи спътници със скъпи сензори и оптика, правени по поръчка, с много висока цена за изстрелване, както и новите технологии – CubeSat (нано спътници), които са лесни за изработка, имат ниска цена и могат да бъдат изстреляни наведнъж в голям брой. По думите му предизвикателствата пред нано спътниците е ниската орбита – 475-626 км над Земята, високата скорост на относително движение, което води до размазване на образа и много кратка експозиция; малкият брой пиксели – ниска разделителна способност на Земята; скъпи сензори; линейно сканиране по метода „Натрупване на информация със закъснение“; сравнително висок ценови праг за нови участници, ако се изисква висока разделителна способност.
Инж. д-р Петко Динев разказа какво е решението, което предоставя IMPERX – от 2011 г. предлага нов метод и технология за работа в режим TDI (натрупване на информация със закъснение) на стандартни CCD сензори, което позволява всяка CCD камера да работи в този режим: пълна програмируемост на параметрите; устойчива работа при всяка орбита; двупосочно сканиране; двумерен образ, а не линеен; възможност за мултиспектрални изображения. Инж. Динев обърна внимание на бързото развитие на нано спътниците, навлизането на нови компании и създаване на конкурентна среда, което води до иновации. Той подчерта, че IMPERX като пионер в тази технология е надежден партньор в космическите технологии. Сред другите приложения на камерите на IMPERX инж. Динев отбеляза приложението им в поточните линии, американските ядрени подводници, в увеселителните паркове „Дисниленд“, в Холивуд - последният филм, заснет с такава камера, е „Наполеон“ на режисьора Ридли Скот.
Какво следва? През 2027 г. „Артемида III” – орбита около Земята и тестове на новите системи за скачване, животоподдържащи системи и спускаем апарат (HLS – Human Landing System; през 2028 г. „Артемида IV” – кацане на Луната, Южен полюс. Проучване на терена и ресурсите, които са налични. Важна мисия за установяване на постоянно присъствие на Луната; 2028/2029 - „Артемида V” – кацане на Луната от втори екипаж и подготовка за изграждане на обитаема станция; „Артемида VI”… - постоянни полети до Луната и доизграждане на Лунната станция; 2033 г. – завършване на станция и създаване на база за научни изследвания; изграждане на ракетна площадка за пилотирани полети до Марс.
В края на лекцията инж. Петко Динев благодари на всички служители на компанията IMPERX – инженери, конструктори, хората в производството, защото всеки от тях е допринесъл, за да може тези успехи да бъдат възможни.
След лекцията на инж. Динев се състоя дискусия със студентите.
