В нощта на Оскарите на официална церемония Театър-лаборатория „Алма Алтер“ раздаде международните театрални награди АЛТЕРИ за 2025 година.
Проф. Соня Милева получи „Алтер“ за цялостен принос към „Алма Алтер“, а писателят и преподавател в Геолого-географския факултет Георги Бърдаров беше удостоен с „Перо и криле за словото“.
За първи път бе връчена наградата „Николай Георгиев“. За 2025 г. отличието бе присъдено на Петя Йосифова-Хънкинс за ролята ѝ в развитието на трупата. Явор Попов грабна „Софийска театрална аристокрация“ за моноспектакъла „Надежда“ – емблематично заглавие от столичния афиш, което привлича все повече зрители.
Официалната част бе водена от Андриан Асенов и Георги Арсов, а бурните аплодисменти съпътстваха всяка обявена награда. „Малкият принц“ се наложи в основната надпревара, спечелвайки отличието за най-добър спектакъл и осигурявайки на Стефан Койчинов наградата за най-добра мъжка роля.
Орнелла Цолканов бе отличена за женска роля с превъплъщението си в Олга в „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“. Василена Георгиева и Димитър Димитров си поделиха приза за синтетичен актьор, а Божидара Цонева се открои със своята „Медея“, която триумфира като дебютен авторски спектакъл.
Вечерта не премина и без любопитни моменти. Максим Георгиев бе определен за изгряваща звезда, а Стоил Атанасов получи своеобразното признание „Танци по нервната система“ за отсъствието си от сцената след като не се появи дори на церемонията. Това е първият „Алтер“ за Стоил, който е част от трупата на „Алма Алтер“ от 2000 година. Наградата „Сол в раната“ отиде при Андриян Асенов за репликата „Софроний Врачански е отделил от личното си време, за да напише История Славянобългарская“, а Валерия Цанкова бе оценена за сценичната визия, която създава в „Малкият принц“.
Фотографът на събитието Иван Захариев засне най-емоционалните моменти и си тръгна с приза „Ловецът на мигове“ – потвърждение за погледа му, улавящ онези изразителни детайли, които превръщат всяка постановка в спомен.
Церемонията завърши с много настроение, музика и размяна на творчески идеи, а всички присъстващи си тръгнаха с усещането, че сценичното изкуство остава общото пространство, където хората се срещат, за да споделят творчески плам и човешка близост.
Снимки: Иван Захариев