В края на лекциите по „История на новобългарския книжовен език“, в които студентите българисти от задочна форма проследяват развойните тенденции при оформянето на книжовния език през Възраждането, се поражда идеята да бъдат приготвени ястия по „Готварска книга или наставления за всякакви гостбы според както ги правят в Цариград и разни домашни справи“, издадена от Петко Славейков през 1870 година.
Събитието се проведе в ресторант „Алма Матер“ в Ректората в присъствието на проф. Амелия Личева – декан на Факултета по славянски филологии, проф. Надежда Сталянова, доц. Владислав Миланов, студенти в трети курс от специалност „Българска филология“, задочно обучение. Инициативата е част от дейностите по проект „Текст и действителност. Действителност и текст“ с ръководител проф. д-р Надежда Сталянова по проекта на Софийския университет SUMMIT, финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Сред ястията имаше тиква с месо, пържени патладжани, проста баклава, ябълков хляб, курабиии от бадем, печени ябълки с мед и орехи, нахутена супа, пилаф с домати, приготвени точно по рецептите в „Готварската книга на Дядо Славейков“.
Книгата с оригиналното заглавие “Готварска книга или наставления за всякакви гозби според както ги правят в Цариград и разни домашни справи / Събрани от разни книги” на Петко Славейков излиза през 1870 година в Цариград. Това е първата българска кулинарна книга, в която са събрани различни рецепти не само от българската, но и от европейската кухня.
Деканът на Факултета по славянски филологии проф. дфн Амелия Личева изрази радостта си от реализирането на идеята, а проф. Сталянова подчерта, че още ранно детство сме свикнали да мислим за Възраждането като период, в който има само революционни настроения и освободителни борби, а писателите от това време пишат само поезия и по-малко драми или романи. „Всъщност се оказва, че нашите възрожденци са много интересни личности, с области от техния живот, за които ние не подозираме. Разширяваме и нашето възприятие за значещите личности от онова време“.
Доц. Владислав Миланов разказа, че всяка година със студентите в курса по история на новобългарския книжовен език коментират приносите на Петко Славейков за развитието на българския книжовен език. „Миналата година студентка разработи дипломна работа върху кулинарната лексика и терминология. И тази година по естествен път стана така, че със студентите решихме да направим една такава малка изложба, като всеки от нас приготви нещо по избрана рецепта от Петко Славейков“, каза доц. Миланов.
Той подчерта, че Възраждането си остава най-голямата българска епоха, недостижимата българска епоха и всичко, което черпим като мъдрост, като знание и опит, се оказва, че има своите корени през Българското възраждане.
„Така достигнахме до книгата на Петко Славейков, която е с рецепти от онова време, и решихме да опитаме да разберем как биха се приготвили по съвременен начин. Оказа се, че има много колеги, които си приготвят храни по книгата на Петко Славейков и че не е трудно и невъзможно рецептите да бъдат изпълнени“, подчерта доц. Миланов и благодари на студентите, че са се отзовали на тази екзотична идея.
Младите кулинари разказаха как са приготвили ястията. Доц. Миланов се похвали със своите патладжани в тава, а кулинарят Емил Манов от ресторант „Алма Матер“ разкри някои тънкости при приготвянето на рецептите. Студентите българисти споделиха, че за тях е било изключително интересно да се включат в тази инициатива, защото така са се докоснали да различна проява на възрожденския книжовник.
Доц. Миланов припомни, че книгата с рецепти включва разнообразни ястия и напитки според начина им на приготвяне в Цариград – огромен град, в който се пресичат следи от различни присъствия. Имената на храните и напитките често препращат към мултикултурния характер на града: малоруска салата, бутове по вестфалски маниер, холандски наденици, французки способ … . В обобщение той посочи интересни примери, които показват как възрожденците са проявявали тънко чувство за хумор, когато са описвали начините за приготвяне на храната си: „земат неколко малки тикви… възваряват половин ока мед… турят в една тенджера 2 мерки стопено масло… събират малини, колкото требва… нарезват ситно доста тлъсто месо… разрезват корема на неколко пиленца… опърлеват на пламък неколко овчи крака… обелват неколко портокала… нарезват на търкалца доста патладжани… пресичат една ока шекер… приготвят, турят, обелват, очистят…“ или пък ... Поръси малко сол на опакото на гъбата, ако стане жълта – мръсница е, ако ли почернее – добра е.
Очертани бяха няколко извода от отпечатването на първия български рецептурник (обобщено по В. Донева в https://dolap.bg/ ): Добавени са към ориенталските храни и много западноевропейски рецепти; Не са пренебрегнати и ястията, приготвени от свинско месо; Разделът „Разны питiя“ съдържа информация за приготвяне на различни медовини, пиво, плодови сокове, плодови вина и десетина вида ракия; Специално внимание е обърнато на съхранението на продуктите през зимния период; Многообразието от мерни единици също е много интересно, в много от рецептите е посочено и необходимото за приготвяне време; За овкусяване авторът препоръчва букет от подправки – розмарин, дафинов лист, карамфил, пипер, копър, кимион, босилек, майоран, естрагон , индийско орехче, канела, бахар, джоджен, магданоз, сакъз, меродия и др.
Из рецептите, публикувани в „Готварската книга на Дядо Славейков“.
Нахутена чорба
Тази чорба е много приятна и укрепителна. Първо, като попарим нахута и обелим кората му (шюшлюпите), го варим със същата вода, доде поомекне. Подир прецеждаме водата му, стриваме го добре с лъжица и го варим пак умерено с кокоша чорба или с друга каква да е месна вода.
Можем и да обелим кората на нахута, да го изсушим и да го стрием в един хаван. Подир да го пресеем със сито и да го варим по горния начин. Последното иска много време.
Тиква с месо
Нарязваме 600 гр. хубаво месо в една тенджера, в която туряме вода и доста сол, и като възври, препенваме го и го варим, додето омекне; подир опражваме няколко глави лук с масло и го приготвяме. После вземаме една тиква, която обелваме отгоре и я нарязваме, като извадим вътрешността й. Тогаз туряме един ред от приготвеното месо и отгоре тиквените парчета, малко от лука и попарен нахут, тъй също и за другите редове. Като напълним тенджерата, туряме в нея месна вода и малко сол и ги варим, додето тиквите уврат. Ако не стигне месната вода, туряме малко вода, сетне изстискваме 600 гр. ягориди (недозряли плодове, недозряло грозде), прецеждаме ги и изливаме чорбата в тенджерата, която ври. Най-подир туряме малко джоджен. Като възври веднъж, снемаме го от огъня. Ако няма ягориди, туряме лимон.
