Софийски университет "Св. Климент Охридски"

На срещата присъстваха проф. Христо Пимпирев, част от участниците в 33-тата българска антарктическа експедиция, екипажът на научноизследователския кораб "Св. св. Кирил и Методий" и други представители на България и Аржентина.

След официалната среща се състоя прожекция на документалния филм „Едно ледено лято“ на Мария Чернева, представяне на книгата на Гергана Лаптева „Момичето от портрета“ и литературна дискусия. Гергана Лаптева е българска писателка и геоложка, участничка в седем български експедиции в Антарктика, член на Българския антарктически институт. Посетителите в университета на Патагония имаха възможност да разгледат и изложбата „София – България и Комодоро Ривадавия: Вчера и днес“, която представи визуален разказ за историческото и културното развитие на двата града.

Част от културната програма на срещата бе гала концертът в голямата зала на университета, в който участваха съставът за български народни танци „Кирилчета и Методийчета“ и музикална формация „Орфей“ към българското дружество „Кирил и Методий“ в град Комодоро Ривадавия, както и аржентинската фолклорна група Proyección Sur.

Комодоро Ривадавия е най-големият град в централната част на крайбрежието на аржентинския залив Сан Хорхе. В аржентинския град живеят около 2000 потомци на българи и в него функционира българското дружество „Кирил и Методий“. То е създадено през 1989 г. с основната цел да събере потомци на преселили се в Аржентина през 30-те години на 20-и век българи.

На 24 февруари изследователите от 33-тата Българска антарктическа експедиция представиха своите проекти пред преподаватели и учени от Националния университет на Патагония „Сан Хуан Боско“. С кратки презентации те споделиха със своите аржентински колеги целите и очакваните резултати от своя престой в Антарктика. В срещата от българска страна участваха проф. Христо Пимпирев, докторантът в Института за космически изследвания и технологии към БАН Цветан Паров; преподавателят в Катедра „Хидравлика и хидрология“ при Университета по архитектура, строителство и геодезия доц. д-р Борис Цанков; асистент в Института за проучване и развитие във физиката и ядрените науки „Хориа Хулубей,“ Букурещ, Даниела Паскал; гл. ас. д-р Ивайло Начев от Катедра „Радиокомуникации и Видеотехнологии" в Технически университет – София; ихтиолозите от Регионален природонаучен музей-Пловдив Кристиян Владов и Стефан Кюркчиев; орнитологът от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН Боян Мичев; биотехнологът и съосновател на едноименната медико-диагностична лаборатория Кирил Кандиларов. Заедно с тях бяха Любов Костова от Фондация „Красива наука“ и експертът от Дирекция „Наука“ на Министерство на образованието и науката Калин Мутафчиев.

Представените проекти породиха множество въпроси от домакините – за ползваните методологии и технологичните решения, които нашите изследователи прилагат в изучаването на о-в Ливингстън, както и за други конкретни области на проучвания от сферите на техните научни интереси. Срещата допринесе за опознаването на възможностите и желанието за научно партньорство между двете академични общности, още повече улеснени на фона на подписания преди ден Меморандум за сътрудничество между Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Националния университет на Патагония „Сан Хуан Боско“.

В интервю пред специалния кореспондент на БТА Милена Островска ректорът на Алма матер проф. д-р Георги Вълчев отбеляза основополагащата роля на Софийския университет в българските антарктически експедиции. Той посочи, че още от самото начало на интереса на българските учени към този регион университетът се утвърждава като център за научни изследвания и катализатор на българското присъствие в Антарктика. По думите му неслучайно Институтът за полярни изследвания е част от университета, а базата носи името „Св. Климент Охридски“. Проф. Вълчев изтъкна още, че много от наименованията на географски обекти около базата са свързани със Софийския университет, което допълнително затвърждава тази връзка.

Ректорът посочи, че добавената стойност за българската наука от антарктическите мисии е огромна, а Антарктика предоставя уникална възможност за изследване на климатичните промени в исторически план и анализ в дълбочина на природни процеси в среда, която е слабо повлияна от човешката дейност. Според проф. Вълчев това позволява на учените да уловят и проследят глобални тенденции, които биха останали незабелязани в по-населените райони на планетата. „Неслучайно всички големи нации съсредоточават усилия, отделят ресурси за създаване на научни програми, свързани с този район“, каза ректорът.

Проф. Вълчев отбеляза, че антарктическата ни програма се изправя пред редица предизвикателства, като най-големите от тях са свързани с осигуряването на устойчиво финансиране и засилването на международното сътрудничество. По думите му Алма матер активно работи за гарантирането на дългосрочни средства, които да позволят по-добро планиране на експедициите. Ректорът подчерта значението на институционалната синергия – успешното партньорство с Военноморското училище и научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ е добър пример за споделяне на ресурси – човешки в областта на научните изследвания, както и инфраструктура. Според проф. Вълчев райони като Антарктика изискват сътрудничество в рамките на големи, международни научни екипи, работещи заедно по значими проекти.

Бъдещето на българските антарктически изследвания, според ректора, е в споделянето на ресурси, привличането на широк кръг от специалисти от различни области. По думите му програмата вече е преминала през своя романтичен период и сега се основава на стабилна научна основа с модерна инфраструктура на о. Ливингстън. „Оптимист съм, тъй като разпознаваемостта на нашите колеги, които се занимават с изследвания в тази област, вече е голяма, а България стои много добре на полярната карта и това предполага много добри партньорства в следващите години“, каза още проф. Вълчев.

По думите на ректора за студентите и младите учени Антарктика е сбъдната мечта. Той изтъкна, че възможността им да стъпят на този далечен континент, за който са чели още от детството си, и да бъдат част от реални научни изследвания, е не само вдъхновяващо, но и безценен опит: „Възможността да се докоснат до това място, за което са чели много романи, и да го видят на живо, както и да се включат в логистиката на базата и в научни изследвания, това дава самочувствие, дава възможност за разширяване на кръгозора на младите хора. И най-важното – да можеш да сбъдваш мечти!“, казва още професор Вълчев.

Той посочи, че това, което най-много го вдъхновява в работата на учените ни на Антарктида, е чисто човешкото любопитство, което ни кара винаги да гледаме с оптимизъм и възхита на света. По думите му важно е обществото да разбере, че такъв тип научни програми нареждат страната ни сред държавите, които имат принос в световната наука и печелят уважението на международната научна общност.