Водещи изследователи, експерти и докторанти се събраха между 4 и 7 февруари 2025 г. на международен семинар и зимно докторантско училище, организирани по проект ОРБИТ. Как да направим научните изследвания по-достъпни, прозрачни и полезни за обществото и предизвикателствата за развиване на отворена и отговорна наука в България отново бяха във фокуса на дискусиите, организирани от Софийския университет.
Международният семинар за утвърдени изследователи се проведе на 4 февруари в Конферентната зала на Ректората. Семинарът беше открит с приветствие от акад. Тони Спасов, заместник-ректор на Софийския университет и д-р Милена Дамянова, директор на Дирекция „Наука“ на Министерството на образованието и науката.
Доц. Милена Добрева от университета Стратклайд, Шотландия, направи кратко въведение в принципите на отворени и отговорни научни изследвания и иновации (ORRI - Open and Responsible Research and Innovation) и акцентира върху съвременните предизвикателства пред управлението на научни данни. Сара Ди Джорджо от Италианската научноизследователска и образователна общност GARR разказа за инициативата за Европейския облак за отворена наука (EOSC) и възможностите България да изгради център за компетентност за отворена наука в рамките на мрежата Skills4EOSC.
Сред лекторите беше и проф. Ева Мендес от университета „Карлос III“ в Мадрид, която е председател на Платформата на Европейската комисия за политика в областта на отворената наука (2018-2020 г.) и член на управителния съвет на Коалицията за напредък в оценката на научните изследвания (CoARA). Тя анализира приложимостта на принципите на FAIR в научните изследвания, а проф. Петър Станчев (Кетъринг университет, САЩ и ИМИ-БАН), вдъхнови публиката с визията си за бъдещето на науката за данните. В дискусиите се включиха проф. Тодор Гюров от БАН, доц. Биляна Яврукова от Централната университетска библиотека към Софийския университет и други представители от академичните среди у нас.
В ранния следобед на 4 февруари 2025 г. беше открито зимното докторантско училище на ОРБИТ, посветено на отворената и отговорна наука. Интересът на младите изследователи към четиридневната школа надхвърли многократно очакванията на организаторите. Бяха получени над 30 кандидатури, от които бяха избрани общо 14 докторанти от Биологическия факултет, Физическия факултет и Философския факултет, Факултета по науки за образованието и изкуствата, Факултета по математика и информатика, Факултета по журналистика и масова комуникация и Централната университетска библиотека на Софийския университет, както и от Българската академия на науките, Тракийския университет и Икономическия университет във Варна.
Д-р Милена Дамянова от МОН поздрави докторантите и младите учени за тяхното участие и интерес в зимното училище и подчерта ролята им за популяризирането на отворената наука. Програмата започна с лекцията на Сара Ди Джорджо, която запозна младите учени с основните концепции и политики за отворена наука, като акцентира върху компетенциите и минималния набор умения за отворена наука (MVS - Minimum Viable Skillset).
Интензивната програма през втория ден продължи с лекцията на проф. Ева Мендес за FAIR данните и тяхната интеграция в научните изследвания на докторантите, както и прилагането на рамката за отворени и отговорни научни изследвания и иновации (ORRI) от д-р Милена Добрева.
Проф. Петър Станчев направи анализ на отворения достъп и публикуването на научни резултати, както и множеството достъпни услуги на различни портали за отворена наука.
Темите за гражданската наука и ангажирането на обществото бяха обстойно представени от Теодора Гандова от НПО Линкс. Третият ден беше посветен на приложната страна на отворената наука, като д-р Димитър Илиев, национален координатор на Европейската инфраструктура за дигитална хуманитаристика и изкуства (DARIAH), даде примери как може да се прави наука, която да е достъпна за хората, описвайки древни исторически паметници. Проф. Пламен Милтенов от Икономическия университет във Варна направи сравнение между развитието на отворената наука в САЩ и ЕС и обсъди връзката на отворената наука и инструментите с изкуствен интелект. Правният режим на вторичните публикации бяха разгледани от д-р Ана Лазарова „Европеистика“ на Софийския университет. Петър Теодосиев от НАУКА.БГ сподели опита си и различни добри практики за научната комуникация и справяне с дезинформацията.
Финалният ден бе посветен на менторската програма и стъпките за ефективно прилагане на принципите за отворена наука в научните проекти на докторантите. Д-р Албена Антонова от ФМИ представи на докторантите инструмент за самооценка на уменията за прилагане на отворената наука и ги насърчи да разработят своите идеи като постери за финалната конференция на проекта. Школата имаше за цел да бъде практическа насоченост и участниците в нея ще бъдат подкрепени да развият свои конкретни идеи как да интегрират отворената наука в своята работа.
Събитията бяха организирани в рамките на проекта „ОРБИТ – инкубатор за отворени научни изследвания“, с подкрепата на проекта Reinforcing на програмата „Хоризонт“ на Европейската комисия. На сайта на проекта е публикуван доклад за бариерите и възможностите пред отворената наука в България.
Големият интерес към научния семинар и зимното докторантско училище показаха нуждата да се организират повече обучения и дискусии за развиването на умения за отворена и отговорна наука. И опитните изследователи, и младите учени подчертаха, че отворената наука дава реални инструменти да се увеличи интереса, разпознаваемостта и въздействието на научните изследвания в обществото.