На тържествена церемония, която се състоя в Аулата в Ректората, проф. Стивън Пинкър от Харвардския университет бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Проф. Стивън Пинкър е канадско-американски когнитивен психолог и лингвист, един от най-влиятелните интелектуалци в областта на когнитивните науки, психологията на езика и еволюционната психология в края на XX и началото на XXI век.
Предложението за удостояването на проф. Пинкър с почетното звание на най-старото висше училище в България е на Културния център на Софийския университет, подкрепено от Факултета по славянски филологии.
Церемонията бе открита от директора на Културния център на Алма матер доц. Дария Карапеткова, която отбеляза, че нашето време е времето, което няма търпение да предостави на машините както паметта, така и въображението ни. „Идеята за авторството губи своята тежест. Човешката креативност изглежда преживява период на леност щом е готова да делегира на изкуствения интелект все по-голяма част от ежедневните си предизвикателства. Защо тогава ни е нужен още университетът? Сигурна съм, че всеки от вас е попадал на подобни разсъждения, както и на прогнози за края на образованието – такова, каквото го познаваме днес“, посочи доц. Карапеткова и подчерта, че една от функциите на университета ще остане решаваща за всяко общество от бъдещето – функцията му да бъде територия на среща и на размисъл, на стимул и на интелектуална провокация. Тя изрази вълнението си, че днес Софийският университет показва, че изпълнява отлично тази своя функция.
Доц. Карапеткова представи проф. Стивън Пинкър като учен и интелектуалец, който не се нуждае от много време, за да покаже защо е възможно дори в наше време представител на тясно специализираните университетски среди да се нареди сред най-влиятелните личности в света, да бъде в класацията за водещите глобални мислители и най-изтъкнатите психолози в световен мащаб.
Проф. Стивън Пинкър е роден през 1954 г. в Монреал, Канада. Завършил е експериментална психология в университета "Макгил" в родния си град. Продължава образованието си в Кеймбридж, Масачузетс. През 1979 г. защитава докторска степен в Харвард, след което е постдокторант в Масачузетския технологичен институт (МТИ). С тези два университета е свързана и научната му кариера. В момента е професор в Харвард в катедрата по психология.
Стивън Пинкър е експериментален психолог, който се интересува от всички аспекти на езика и ума. Неговата докторска дисертация и голяма част от ранните му изследвания са посветени на визуалното познание, способността да си представяме форми, да разпознаваме лица и предмети и да насочваме вниманието си в зрителното поле. Като докторант той започва да развива интерес и към езика, особено към развитието на езика при децата, и тази тема става основна в изследванията му. Той доразвива идеите на Ноам Чомски, според когото хората имат вродена способност да разбират езика, възникнала като еволюционна адаптация. Публикувал е изследвания върху генетиката, невробиологията, психологията на т.нар. „общо знание“ и как то влияе на нашите вярвания и решения. Изследванията му показват как езикът разкрива нашите мисли, емоции и социални отношения. През 1994 г. той публикува първата от десетте си книги за широка аудитория – „Езиковият инстинкт“. Други негови книги са „Материалът на мисълта“, „Как работи умът“, „Рационалност“. На български език са преведени много от най-известните му изследвания. Сред преводачите му са Бойко Пенчев, Елена Филипова, Росен Люцканов, книгите му са публикувани от издателство „Изток-Запад“.
Доц. Карапеткова посочи, че много български учени във философските и филологическите факултети се позовават на идеите на Стивън Пинкър: „Защото много от нас продължаваме да си задаваме въпроси по отношение на еволюцията на езика или за факторите, които оформят човешката природа. И продължаваме да се питаме каква роля играе комуникацията в нашето разбиране за ума и как общото знание оформя нашите възприятия“.
В заключение доц. Карапеткова изрази радостта си, че с настоящата церемония Софийският университет демонстрира своето признание за безспорните научни постижения на проф. Стивън Пинкър.
Заместник-ректорът на Софийския университет проф. Ренета Божанкова удостои проф. Стивън Пинкър с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет.
Проф. Стивън Пинкър благодари за отличието и произнесе академично слово на тема: „Когато всеки знае, че всички знаят: загадките на парите, властта и всекидневния живот“.
В началото на лекцията си той акцентира върху най-скорошното си изследване, посветено на значението и важността на т.нар. „общо знание“ и как то влияе на нашите вярвания и решения. Проф. Пинкър посочи, че личният му интерес към „общото знание“ идва от значението и ролята му в ежедневния ни живот, тъй като социалните ни взаимоотношения представляват координационни игри.
Проф. Пинкър даде няколко примера за „общо знание“ като начина на шофиране от ляво или дясно на пътното платно, използването на парите – защо приемаме къс хартия в замяна на нещо ценно – защото знаем, че някой друг ще приеме този къс хартия и ще ни предостави други стоки или услуги. Давайки многобройни примери от живота, киното, литературата и изкуството, проф. Пинкър демонстрира как „общото знание“ често може да бъде генерирано чрез директна реч, а при отсъствие на директна реч „общото знание“ може да се постигне чрез общоизвестни факти или събития. Според него „общото знание“ може би е и една от причините изобщо да се развитие езика сред хората като вид. Сред невербалните генератори на „общо знание“ той посочи зрителния контакт, изчервяването на лицето, смеха и др.
В заключение проф. Стивън Пинкър посочи, че „общото знание“ е фундаментално различно от частното такова. То е необходимо за координацията, а ежедневните ни примери са за парите, за властта. Той изтъкна, че социалните ни взаимоотношения са игри на координация, основани на „общото знание“ и много голяма част от живота ни е свързан с това то да се генерира или пък избягва, което сигнализира за даден тип отношения.
Проф. Пинкър посочи, че при пристигането си е бил предупреден за песимистичната натура на българския народ. Той отбеляза, че посланието, което иска да остави на аудиторията е не винаги да гледаме света през розови очила, а да гледаме на него като на тенденция, а не новини от последния час, защото основните заглавия на новините не са положителните неща, а лошите неща, които се случват в света. Положителните промени са нещата, които преобразяват света без хората да са забелязали – дългосрочно натрупващи се факти и фактори. Според проф. Пинкър въпреки че постоянно в света се случват ужасни неща, ако го погледнем през факти, данни, тенденции и графики, ще забележим, че светът е много по-различен и в исторически план се подобрява. „Това означава, че занапред ние трябва да имаме оптимизма да осъзнаваме, че напредъкът е възможен, не неизбежен. Нашите предци са го правили и ние можем да го направим за ползата на тези, които ще дойдат след нас“, каза проф. Стивън Пинкър.
След края на лекцията проф. Пинкър се разписа в Почетната книга на Софийския университет и постави автограф на две негови книги, част от фонда на Университетската библиотека.
По-късно през деня в 148 аудитория в Ректората на Софийския университет проф. Стивън Пинкър разговаря със своите читатели и почитатели. Модератор на събитието бе Бойко Василев.
