Софийски университет "Св. Климент Охридски"

По традиция празникът започна в академичния параклис „Св. Климент Охридски” в Богословския факултет на Алма матер, където Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, духовен наставник на Богословския факултет, възглави Света Божествена литургия. След службата литийно шествие се отправи към паметника на свети Климент Охридски.

На тържеството в Аулата присъстваха ректорското ръководство, проф. Иван Лалов, ректор на Алма матер в периода 1993-1999 г., акад. Иван Илчев, ректор в периода 2007-2015 г., членовете на Академичния съвет, гости от университетите в Скопие и Битоля, преподаватели, студенти и гости.

Ректорът проф. Георги Вълчев поздрави академичната общност, всички гости, приятели и съмишленици по повод патронния празник. По думите му „Неразсъждаващ в обичта и нелицемерен в смирението“ е най-вярната и точна характеристика, дадена на патрона на нашия университет от автора на неговото кратко житие Димитър Хоматиан.

Проф. Вълчев посочи, че си струва всяка година в деня, в който Българската православна църква отбелязва паметта за „първия епископ на българския език“ Климент Охридски, да припомняме тези негови думи, тъй като те отразяват същината на духовната мисия на този забележителен светец, която ние трябва да продължаваме днес. Според ректора без обич и смирение е невъзможно да поемеш по трудния път на познанието и още по-невъзможно е да поведеш след себе си хиляди нови ученици и последователи: „Без обич и смирение не може да имаш силата не само да останеш верен на делото на своите първоучители, но и да имаш куража да го надградиш и развиеш, превръщайки го в личен житейски избор и съдба! Без обич и смирение няма как да съхраниш вярата, че силата на съзиданието, на градежа, може да надделее над бесовете на разрухата и духовната нищета“.

Ректорът посочи, че когато преди 137 години новите университетски седмочисленици създават първообраза на днешния Софийски университет, едва ли са осъзнавали напълно, че поставят началото на може би най-красивото творение на българите в тяхната нова и най-нова история. По думите му със сигурност обаче можем да допуснем, че в душите си са носили поне малка част от обичта и смирението на Свети Климент, тъй като полагат основите на национална институция, без която общият ни съвременен културен възход би бил немислим. Проф. Георги Вълчев отбеляза, че макар хулен и отричан понякога, често измамно приласкаван и користолюбиво славословен, създаденият от тях Университет успя през годините да съхрани завета на своя патрон и покровител. Успя да се превърне в българския символ на съзиданието и хуманизма и да се изгради като никому неподвластна духовна територия, където опитът и мъдростта правят своите ежедневни срещи с поривите и енергията на младостта, за да чертаят пътищата на българите към бъдещето.

„За тези 137 години Университетът успя да се превърне в истински дом за цяла плеяда забележителни учени и преподаватели. Често ние се вглеждаме в техните имена, опитваме се увлекателно да разказваме за техния живот и това е напълно естествено“, посочи проф. Вълчев и зададе реторичните въпроси – Какво би представлявала съвременна България без един Иван Шишманов? Какво бихме знаели за собствената си история без един Петър Мутафчиев или Васил Златарски? Бихме ли дръзнали някога да отправим смело взор към звездите и необятната вселена без мечтателя Марин Бъчеваров? Възможна ли би била изобщо съвременната ни мрежа от висши училища в България, немалка част от които водят началото си от Софийския университет и неговите академични авторитети?

Проф. Георги Вълчев посочи, че понякога в дни като днешния забравяме огромното множество, стотиците хиляди млади хора, преминали през залите и аудиториите на Университета през тези 137 години. Хората, които не само попиха заветите на Свети Климент, не само останаха запленени от силата на познанието, но успяха, всеки според собствените си сили, да допринесат за развитието на обществото ни. „Това е огромната невидима общност на възпитаниците на Софийския университет. Това са хилядите скромни учители, които стъпиха с вяра и младежки плам в най-отдалечените кътчета на съвременна България. Това са хилядите специалисти във всички сфери на обществения ни живот, които не жалиха енергията и мечтите си, че могат да превърнат страната ни в уютно място за живот, развивайки всички нейни региони“, посочи ректорът и допълни, че ако нещо може да промени общия ни дом към по-добри бъднини през следващите десетилетия, е точно това огромно множество, което ние упорито и последователно, въпреки трудностите, с които трябва ежедневно да се справяме, година след година успяваме да увеличаваме. „Университетът все още е и трябва да продължи да бъде преди всичко школа на духа! Това е нашето най-голямо невидимо завоевание и истинска сила“, каза ректорът.

„Зная, че днес мнозина вещаят края на това традиционно разбиране за ролята на съвременните университети. Икономизирането на съвременното висше образование и прекалената комерсиализация на науката в световен мащаб набират огромни размери и сякаш наистина вещаят краха на универсумите на знанието и хуманизма, но мисля, че гласовете, пророкуващи тяхната неизбежна победа, са прекалено самоуверени и измамно самонадеяни. Ако ние останем верни на своята мисия и дълг, ще продължим да създаваме тази невидима на пръв поглед армия, която не само ще съхрани добрите академични традиции, но дори ще ги доразвие и надгради“, отбеляза проф. Вълчев. Ректорът подчерта, че животът и светлият пример на нашия патрон трябва да ни бъдат светъл пример в това отношение. Той не се поколеба да приобщава ден след ден към вярата обикновените хора и ако се доверим на житиеписците му, успя да създаде за около 30 години работа в духовната нива над 3500 свои ученици и последователи, подчерта проф. Вълчев и допълни, че ако всеки един от нас бъде така предан и всеотдаен като Свети Климент, няма сила, която да ни попречи да продължим своя път напред в годините. Вървейки по него, успехите не трябва да ни успиват, трудностите трябва да ни мотивират, а невидимото множество от ученици и последователи да ни вдъхновява.

Проф. Вълчев завърши приветствието си с думите: „Честит празник, скъпи колеги! Честит празник на нашата Алма матер и на всички колеги от висшите училища в България! Поклон пред делото и примера на Свети Климент!“.

Цялото слово на проф. Вълчев можете да видите тук .

Д-р Бойко Василев, член на настоятелството на Софийския университет и водещ на предаването „Панорама“ на БНТ, произнесе академично слово на тема: „Човекът като университет“. Той подчерта, че за него е чест да говори в Аулата за нещо, по което е мислил отдавна – през целия си живот, през цялата си кариера и включително в своята дисертация. „Струва ми се важно да го кажа тук пред вас, защото днес стоим изправени пред поредната комуникационна революция – изкуствения интелект, която ни се струва мощна, силна, променяща, но едновременно с това тя е огледало, в което можем да видим какво сме ние и какво е човекът“. По думите му всяка нова комуникационна революция предизвиква едновременно утопии и антиутопии, които са много силни в началото, излъчвайки страх и надежда, докато се балансират и дойде часът за следващата медийна революция.

Бойко Василев припомни, че догодина стават 400 години от труда „Новата Атлантида“ на Франсис Бейкън, издаден посмъртно през 1626 г. В нея той описва остров, който се управлява от нещо като университет – Домът на Соломон – общество на учени, които правят експерименти и създават теоретична и практична наука.

Така заедно с утопията се ражда и образът на идеалното общество, което прилича на университет – университет, в който има всичко. Франсис Бейкън се опитва да ни каже, че това всичко включва вяра в Бог и най-различни добродетели. Тази утопия се ражда след една от най-мощните комуникационни революции в историята на човечеството – създаването на книгопечатането. По думите му тази визия за идеалното общество като университет е доста критикувана.

Един от философите-крале на Силициевата долина – мислителят Питър Тийл, в своя публикация претендира, че образът на сливането на вяра и наука на Бейкън е лицемерен. Тийл се опитва да докаже, че Бейкън скрито иска да ни покаже, че в неговия т.нар. университет се крие Антихристът. По думите на Бойко Василев тезата на Питър Тийл, която е силно критикувана, опира до един много важен въпрос – възможна ли е наука сама по себе си, възможна ли е наука без добродетели, без етика?

„Понеже този дебат е стар и не съм аз този, който ще излезе от него, искам да поставя друг дебат пред вас тук. Не можем ли да си представим не обществото като университет, а човекът като университет“, каза Бойко Василев и припомни мисъл на един от героите на Френсис Бейкън: „На нас са ни толкова ненавистни всякакви лъжи и преувеличения, че ние ги забраняваме под страх от най-строго наказание. Не може да се лъже. Край. Лъжата е забранена“. Можем ли да си представим лъжата като малария, срещу която се ваксинираш и вече я няма, попита Бойко Василев и отбеляза, че целият спор, който водим от няколко години за постистината, за различните гледни точки, е нашата претенция, че ние владеем истината и тя не може да бъде друга освен една и посочи, че тази наша борба за чистата истина ще ни заведе до още по-голяма опасност и да ни отдалечи от истината още повече.

Бойко Василев цитира проф. Ивайло Дичев, според който изходът е в това да помислим за човека като сбор от много ценности, като диалог, като спор, който никога не свършва, да разберем, че човешко е да се дебатира във всички тези неща, а не както правят авторите на утопичните съчинения – да изберем една ценност и около нея да строим идеалната държава.

Бойко Василев изтъкна, че според него човекът, който ще се изправи пред изкуствения интелект, прилича на университет. По думите му изкуственият интелект предизвиква у нас Ренесансовия човек, човекът, който владее много дисциплини едновременно, защото само когато можеш да бъдеш едновременно на много светове, можеш да разбереш кое е грешното в твоя и няма да изпаднеш в зловещия капан между утопията и антиутопията, отбеляза Бойко Василев. Според него изкуственият интелект ни стимулира да бъдем много неща едновременно, също ни учи, че много по-важно е как и на какъв език ще зададем въпроса, а не какъв ще е отговорът. Това не е просто критично мислене, а умение да синтезираш един въпрос до нещо най-важно, най-кратко и най-дълбоко. Според Бойко Василев изкуственият интелект ни предизвика още и с въпроса за морала и етиката. По думите му изкуственият интелект вече се е научил да лъже, но все още не може да се научи на морала, етиката и вярата – това са чисто човешките качества, които ние трябва и можем да докажем пред лицето на машината.

„Всичко това прави образа на човека като университет – човекът с различните познания, човекът с многообразна култура, човекът, който умее да се съмнява по правилния начин, да задава точните въпроси, човекът, който може да възкреси представата за Ренесансовия човек. Казвам Ренесансовия човек и веднага се поправям, защото образът на този човек, както каза и проф. Вълчев, ние го имаме и пред себе си – свети Климент – човекът, който неслучайно е орисал нашия университет да бъдем хора във всякакъв смисъл на думата. Човекът, когото ние познаваме като интелектуалец, просветител и учител, но понякога забравяме, че той е епископ, както каза проф. Вълчев, епископ, което означава, че е човек, който е способен да отговаря на морални въпроси и да носи реална политическа и църковна отговорност“, посочи Бойко Василев и добави, че свети Климент е и човек на точните науки. По думите му това е образът, в който имаме многообразие на знанието, себеотрицание на труда, височина на морала и главното – опора в това, че човекът, застанал пред образа си и с подкрепата на Бог, може всичко.

Цялото слово на д-р Бойко Василев можете да видите тук .

По традиция в деня, в който се отбелязва патронния празник на Университета, новоизбраните професори за периода от 25 ноември 2024 г. до 25 ноември 2025 година получиха удостоверенията си от ректора проф. Георги Вълчев.

В рамките на тържеството по традиция бе връчена и Награда на Столичната община за най-добър млад учен на Софийския университет "Св. Климент Охридски. Тя е учредена през 2008 г. във връзка с честването на 120-годишнината на Университета и се присъжда за 17 поредна година. Средствата за нея в размер на 3000 лв. се осигуряват от бюджета на Столична община. Целта на Наградата е да потвърди признанието от страна на Столична община към младото поколение учени на Софийския университет “Св. Климент Охридски” от всички научни области.

Заместник-кметът на Столична община Георги Клисурски честити празника от свое име и от името на кмета Терзиев. „Все така да бъдете бъдещето и светлината на България“, пожела той и обяви името на носителя на наградата за най-добър млад учен на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за 2025 г. д-р Диана Чолакова от Факултета по химия и фармация.

За първа година кметът на Столичната община отличи млад учен от Софийския университет с Почетен знак за високи академични постижения и принос към развитието на хуманитарните науки. Специалната награда бе връчена на гл. ас. д-р Екатерина Томова от Катедра „Теория на възпитанието“ на Факултета по педагогика на Софийския университет.

В рамките на тържеството ректорът връчи и стипендия за студент от Карлово на името на братя Евлоги и Христо Георгиеви за учебната 2025-2026 г. на Тодор Ников, третокурсник в Стопанския факултет, специалност „Счетоводство, финанси и дигитални приложения“.

Заместник-ректорът проф. д-р Мадлен Данова изчете имената на студентите, носители на годишните награди на Алма матер за учебната 2024/2025 г., а ректорът проф. Вълчев им връчи грамотите.

Академичното тържество завърши с музикална програма на Университетския хор за старинна музика с диригент Красимира Цуцуманова.

Деца от ЧОУ "Св. Климент Охридски" по традиция също поднесоха цветя на паметника и изпълниха тропар на св. Климент Охридски

Репортаж на Телевизия "Алма Матер":