На 18 юни 2024 г. в галерия „Алма Матер“ бе открита самостоятелната изложба на Юлиан Станкулов „Мечтите са нещо лично“ с подзаглавие „Отвъд хоризонта“.
Размислите си относно експозицията представи проф. д.ф.н. Георги Каприев, преподавател от Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“: „Мечтите биват разни. Има групови мечти, има даже мечти на цели общества. На 18 юни Юлиан Станкулов ни заговаря обаче за свои, интимни мечти. Или сънища? Неслучайно в някои езици думата за „мечта“ и „сън“ е една и съща. Или блянове (ако посегнем към тази Вазова дума)? Каквато и дума да вземем, все ще имаме на ум нещо лично съкровено. Лично-съкровеното е уникално. Уникалното не може да бъде изразявано чрез езика. (…) А как стоят нещата с границите на мисълта? Ами с границите на въображението? Юлиан Станкулов поставя директно философския въпрос за техния хоризонт и неговото действие. Част от заглавието на изложбата неслучайно е „Отвъд хоризонта“.
Проф. Каприев отбеляза още, че Станкулов е освен всичко друго и дипломиран философ. По думите му Юлиан Станкулов предизвиква навлизане в неговите лични отвъд-световни хоризонти по привидно скандален начин. Работейки с класическа маслена техника, той премахва близкия хоризонт, грунда. Боята, обилно наслагвана върху платното, избива през нишките на канавата, при което се гради едно спонтанно формиращо се изображение, което деформира „лицевото“. То едновременно го „проявява“ и „скрива“, внушавайки споменатия хоризонт, заедно с неговата непостижимост. Зрителят има пред очи само него. Вижда единствено „гърба“ му – подрамката става рамка.
„С парадоксалното си, леко скандално „показване на гърба“ Юлиан Станкулов открехва, но не отваря вратата към мечтите. Той едновременно скрива и без това несподелимото начало, принципа, който остава тайна, и демонстрира неговото излъчване – личната жизнена енергия на художника. Проявява неговата екзистенциална енергия, която предизвиква към синергия, към съвместно действие на зрителя-сътворец със същата тази тайна“, посочи проф. Георги Каприев.
Изложбата живопис на Юлиан Станкулов е вдъхновена от научнофантастичния разказ на Айзък Азимов „Мечтите са нещо лично“. Действието се развива в неопределено бъдеще, в което хората нямат мечти и от необходимост ги купуват от големи компании. В една от тях работи професионален мечтател, който взема решение да се откаже да мечтае, „да бъде нормален човек и да живее в реалния свят.“ Но мечтателят „докато е жив, ще мисли, а докато мисли, не може да не мечтае.“
Юлиан Станкулов започва образованието си по живопис от Националното училище за изящни изкуства „Акад. Илия Петров”, продължавайки през Националната художествена Академия, Kent State School of Art (САЩ) и Mimar Sinan University (Турция), защитава успешно образователна и научна степен в Катедра „Живопис“ към НХА „доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства“ на тема „Проблеми на пластичната деформация при транспонирането на триизмерна реалност върху двуизмерна повърхност“. Придобива и втора магистърска степен по философия в Софийския университет „Св. Климент Охридкски“. През последните години експериментира с различни техники и форми на живопис, скулптура, видео и фотография. Изявява се в национални и международни изложби и проекти. Понастоящем е главен асистент в Катедра „Живопис“ в Националната художествена академия и криейтив директор фондация „Имеон-Балкани“. Повече за автора на: htps://yandy.eu/yulian-stankulov/