На 15 май 2026 г. Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ отвори залите си за обучение на студентите от ІІ курс на специалност „Комуникационен мениджмънт“ на Факултета по журналистика и масова комуникация при Софийския университет. Те бяха посрещнати лично от директора доц. д-р Калина Иванова и заместник-директора д-р Ваня Аврамова.
Демонстрацията на контактните зони и териториите на публичността на националната институция беше направена от сътрудника по връзки с обществеността Марчо Апостолов, музикален педагог и тенор в Държавния музикален театър „Стефан Македонски“.
Обучението премина по пътя на еволюцията на информационните ресурси в човешката история и очерта функцията им за идентичността на културата и съвременното общество.
Зала „История на книгата” стана аудитория за познанието за писмените медии. Уроците на писмената цивилизация идваха чрез текст върху камък, глина, папирус, пергамент, хартия и екран. Студентите разгледаха отблизо действащата умалена реплика на Гутенберговата преса. Можеха сами да „разлистят” електронна книга на постамент, на чийто дисплей се показваха дигитализираните лични бележници на Левски, Ботев и Раковски, „Рибния буквар” на Петър Берон, Софрониевия препис на Паисиевата „История славянобългарска” и др.
Зала „Проф. Тодор Боров” беше следващото учебно пространство, в което лектори бяха специалистите от направление „Опазване на ръкописно-документалното наследство”. Д-р Милена Тафрова, ръководител на отдел „Български исторически архив”, Сия Стоева, ръководител отдел „Ръкописи и старопечатни книги” и колеги от отдел „Ориенталски сбирки” показваха и обясняваха в детайли уникатите от съкровищата на Националната библиотека. Студентите държаха в ръцете си и проучваха оригиналите на старобългарски и персийски език, оригиналния носител на поезията на Руми, документи от времето на Османската империя, най-пълния оригинал на „Рибния буквар” и предсмъртното писмо на Христо Ботев.
Специално внимание студентите отделиха на Капсулата на времето „Ние през 2060” – затворена на 23 юни 2010 г. и планирана за отваряне на същия ден след 50 години. Капсулата тежи 500 кг и е изработена е от термообработен гранит. В сърцето ѝ е вградена книга от 640 страници от рециклирана хартия, а корицата е кожена с метален обков. Текстът на книгата съдържа личната визия на българите за бъдещето на всички аспекти на живота в азбучен ред – Балкани, Бог, Война, Герои, Демография, Комуникации, Медицина, Образование, Пари, Работа, Секс, Семейство, Транспорт, Храна и др. Електронният таймер на капсулата е с матрица за обратно броене, която е започнала да отчита от 26 298 720 – равностойността на 50 години в минути. За онези, които ще отворят капсулата през 2060 г., това ще бъде археологичен канал за комуникация с предците им и за узнаване на техния хоризонт на въображението.
Читалните „Музикални издания и звукозаписи” и „Научна читалня за обществени науки” бяха представени като свободни и комфортни зони за изследователската работа на студентите, докторантите и учените както от България, така и от целия свят.
Много студенти от специалността „Комуникационен мениджмънт“, включително младежи от Украйна, получиха безплатно читателски карти. През този процес те преминаха не като обикновени читатели, а като изследователи на комуникирането на информационни ресурси и услуги.
Учебната екскурзия, водена от доц. д-р Милена Цветкова, се вписа в Националната библиотечна седмица, която се провежда в периода от 11 до 15 май под надслов „Една мисия, много гласове, библиотеките обединяват”.
