По повод Деня на Антарктида 1 декември, на който през 2024 г. се отбелязва 65-ата годишнина от подписването на Договора за Антарктика през 1959 г., Националният център за полярни изследвания на Софийския университет и Българският антарктически институт организираха в Аулата в Ректората международно събитие, посветено на европейската политика за полярни изследвания на тема: „Европейска политика за устойчива планета“.
Модератор бе гл. ас. д-р Росица Янева от Националния център за полярни изследвания и Института за гората към Българска академия на науките. Тя прочете поздравителен адрес от президента на Република България Румен Радев.
В него се посочва, че събитието повдига въпроса за значимостта на съвременната полярна инициатива на Европейския съюз и обвързването на политиката за Арктика и Антарктида. „Безспорно промените в околната среда на Антарктика и Южния океан ще имат далечни глобални последици. От ключово значение е да имаме яснота какво е отражението на тези промени върху целия останал сят и какво може и следва да се предприеме, защото бързо променящите се условия изискват и навременни управленски решения и тук на преден план се откроява ролята на научните изследвания и иновациите, на чиято основа са базирани действията по смекчаването на промените в климата“, се посочва в адреса. Президентът отбелязва в адреса си, че бъдещето на Антарктика е неразривно свързано с бъдещето на глобалната климатична система, а предизвикателствата, пред които сме изправени по отношение на промените в тази система, изискват безпрецедентни нива на сътрудничество.
Заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов посочи, че тази година e и повод да се подчертае важната роля на научните изследвания за посрещане на предизвикателствата на нашето време. „Днешната конференция е символ на солидарността и съвместните усилия на европейските народи и на народите в целия свят за разширяване на знанието и разбирането на динамичните процеси в Антарктида и тяхното въздействие върху глобалния климат, както и обратното – въздействието на глобалния климат върху това, което се случва в Антарктида“, посочи акад. Витанов и допълни, че България като държава с утвърден опит в полярните изследвания е горда да бъде част от този важен диалог.
Заместник-министърът изрази специална благодарност на Софийския университет и Българския антарктически институт за техния принос към антарктическите изследвания в България и посочи, че тяхната работа е доказателство за потенциала на науката да изгражда мостове между нации, институции и поколения. „Вярвам, че този форум ще даде ценен принос за изграждане на устойчиво бъдеще за планетата ни“, отбеляза акад. Витанов и заяви решимостта на МОН да продължи да инвестира в научната инфраструктура, свързана с полярните изследвания, в човешкия потенциал, в специфични програми за научни изследвания и иновации и да подкрепя международното сътрудничество, свързано с Антарктида. В заключение заместник-министърът пожела на всички успешно събитие и ползотворни дискусии.
Ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев изтъкна, че освен чисто научните измерения конференцията показва, че все по-назад ще остава времето на самотните изследователски открития. Работата на Антарктическия институт към Софийския университет показва прекрасно пътя на бъдещето - съвместно с нашите партньори трябва да се опитаме да запазим това място, където човешката дейност не слага все още така силно своя отпечатък и място, където трябва да преобладава науката над всичко останало. Живеем в условия на променящ се климат, отбеляза проф. Вълчев и посочи, че това явление поставя икономиките и обществата пред различни проблеми, а научните изследвания са много важни за преодоляването им. Той благодари на МОН за тази решимост и подкрепа за фундаменталните изследвания, които ни нареждат на световната карта на науката: „И ние ще продължим да вървим уверено по този път, защото сме убедени, че това е бъдещето на човечеството, не отприщилите се военни конфликти, а общият път и търсенето на решение пред глобалните проблеми, пред които сме изправени и ще бъдем изправени в следващите години“, посочи ректорът проф. Вълчев и пожела за ползотворни дискусии, много интересни срещи и контакти и благодари на българските медии, които успешно помагат високата наука да стане понятна за обществото.
Проф. Христо Пимпирев, директор на Националния център за полярни изследвания и на Българския антарктически институт и ръководител на всички български антарктически експедиции, поздрави присъстващите и отбеляза, че е благодарен на медиите за помощта им обществото ни да разбере, че това, което правят изследователите в Антарктида, не е задоволяване на научното любопитство, а изследвания, нужни на цялото човечество, които не могат да се правят без координация и сътрудничество между страните от Европа и целия свят. „Сътрудничеството между нациите в Антарктида е изключително важно и без него Антарктида няма да съществува като континент за наука, за мирно изследване и едно голямо приятелство, което остава за цял живот“, посочи проф. Пимпирев и подчерта значението на изследванията на Антарктида за бъдещето на човечеството.
Събитието продължи с видео обръщение на д-р Джон Бел от Генералната дирекция „Научни изследвания и иновации“ и приветствие на д-р Абдула Ал Мандус – президент на Световната метеорологична организация.
Промените в околната среда на Антарктида и Южния океан са свързани и влияят на факторите за въздействие върху климата в световен мащаб. Бързо променящите се условия изискват също толкова бързи управленски реакции, включително ново партньорство в ЕС за научни изследвания и иновации, инвестиции в изследователска инфраструктура, ускоряване на данните и достъп до тях, потенциални промени в споразуменията, нови геополитически отношения и др.
Много европейски държави-членки и асоциирани към ЕС и съседни държави имат дълъг и богат опит на антарктическия континент, като допринасят за глобалните усилия за изграждане на знания, постигане на въздействащи резултати и предоставяне на отговори на обществото. Освен това, нашето активното участие в Антарктика чрез научни програми, мобилност, инфраструктура и изследователският кораб допринесе за изграждането на дълготрайни връзки със страните от региона и извън сектор наука.
Според организаторите честването на 65 години от Договора за Антарктика е важен повод да обобщим какво е инвестирано в знания и хора и да извлечем поуки от този опит с оглед на определяне на следващите стъпки към силни и фокусирани полярни изследвания и иновации. Точно преди да започне новият мандат на Европейската комисия, ние сме убедени, че трябва да демонстрираме важността и значението на съвместната полярна инициатива на ЕС и да създадем мостове между политиките на ЕС за Арктика и Антарктика, като по този начин позволим увеличаване на въздействието на научните изследвания и иновациите на ЕС в свят.