На 20 май 2026 г. Конституционният съд и Софийският университет „Св. Климент Охридски“ организираха първа по рода си открита професионална дискусия с участието на конституционни съдии, представители на научната общност у нас и гост-лектори от университети във Франция, Белгия, Италия, Унгария и Полша. Международната научна конференция по повод 35-годишнината от създаването на Конституционния съд беше посветена на актуални и ключови за конституционното правосъдие въпроси.
Председателят на Конституционния съд Павлина Панова и заместник-деканът на Юридическия факултет проф. д-р Евелина Стоева-Димитрова откриха форума.
Проф. д-р Евелина Стоева-Димитрова поздрави всички в залата и заяви, че за нея е чест да ги приветства в Софийския университет. Тя посочи, че конференцията е значимо събитие в календара на Университета и на неговия Юридически факултет. В словото си заместник-деканът изтъкна значението и ролята на Конституционния съд и подчерта, че ролята му е да формира и води дебата за конституционния съдебен контрол, неговата легитимност, юридически механизми, перспективи и предизвикателствата пред неговото развитие.
„Общата мисия на Конституционния съд и на Университета е да изграждат и да развиват онази среда на свободен дух и знания, без която отстояването на конституционните ценности е немислима“, каза още заместник-деканът на Юридическия факултет.
В словото си председателят на Конституционния съд Павлина Панова подчерта ролята на Юридическия факултет на Софийския университет, който е подготвил почти всички конституционни съдии и оформя новото поколение юристи. „Именно тук, в тези аудитории, се формират свободните, критични и отворени умове“, отбеляза тя. Павлина Панова акцентира върху значението на Конституцията от 1991 г. и конституционното правосъдие като инструмент от особено значение за гарантиране на демократична конституционна правова държава.
Научният форум се проведе в Аулата в Ректората и протече в три работни панела – „Легитимност на конституционната юрисдикция: 35 години по-късно“, „Правна сила и изпълнение на решенията на Конституционния съд“ и „Прилагане на правото на ЕС от конституционните съдилища и техните отношения със Съда на Европейския съюз“.
Първият панел на конференцията беше посветен на легитимността на конституционните юрисдикции в Европа. Доц. Наташа Данелчук-Колодровски от Университета Екс Марсилия представи тезата, че независимостта на конституционните съдилища е тясно свързана със социалната им легитимност и с доверието на гражданите. Проф. Анджела Ди Грегорио от Университета в Милано анализира избора на конституционни съдии в Централна и Източна Европа, като акцентира върху риска от политизиране на конституционните юрисдикции.
Конституционният съдия Орлин Колев представи темата: „Легитимност на Конституционния съд на Република България: развитие и перспективи“. Той направи преглед на въпроси, които са били на дневен ред при писането на предишните конституции, но са актуални и днес, и подчерта, че перспективите пред конституционното правосъдие са в пряка връзка с предизвикателствата на времето.
Вторият панел беше посветен на правната сила и изпълнението на решенията на конституционните съдилища. Проф. Ян Тунис от Университета в Хаселт, референт в Конституционния съд на Белгия, представи развитието на Белгийския конституционен съд към по-прагматичен подход, включващ техники като частична отмяна на разпоредби, запазване действието на отменени текстове и преодоляване на законодателни празноти. Доц. Базил Ридар от Университета в Лил разгледа практиката на френския Конституционен съвет и механизма за отложено действие на решенията.
Конституционният съдия Янаки Стоилов представи заключителния доклад в рамките на втория панел на тема: „Правна сила, действие и изпълнение на решенията на българския Конституционен съд“. Той посочи основните характеристики на решенията на Конституционния съд, като най-важната от тях е действието им по отношение на всички държавни органи, юридически лица и граждани. Така Съдът поддържа единството на правната система под върховенство на Конституцията, посочи проф. Стоилов и открои проблем – за разлика от другите клонове на правото, конституционното право не разполага с механизъм за принудително изпълнение.
Откритата дискусия в Аулата на университета продължи с темата „Прилагане на правото на ЕС от конституционните съдилища и техните отношения със Съда на Европейския съюз“.
Доц. Христо Христев представи предимството на правото на Европейския съюз в практиката на националните конституционни съдилища и посочи, че когато възникват точки на напрежение в практиката на конституционните съдилища и Съда на ЕС, пътят за тяхното преодоляване е отправяне на преюдициални запитвания.
Колегата му от Университета в Сегед доц. Петер Пал Кружлич представи унгарския опит и правото на ЕС, като отбеляза, че Конституционният съд на Унгария е широко овластен с правомощия, включително да се произнася относно съответствието на правото на ЕС с конституцията на страната, но предпочита да прави креативни тълкувания на Основния закон.
Проф. Моника Флорчак-Вонтор от Ягелонския университет представи доклад за прилагането на правото на ЕС във времена на криза и практиката на полския Конституционен трибунал. Тя подчерта, че след 2016 г. поради политическите проблеми с независимостта институцията драстично се е променила и е сменила подхода си към европейското законодателство.
Третият доклад в последния работен панел от конференцията на тема: „Прилага ли българският Конституционен съд правото на ЕС? Ако да – как? Ако не – защо?“ представи конституционният съдия Атанас Семов. Той обърна внимание на три ключови разбирания. КС не прилага правото на ЕС, а прилага – в тесния смисъл на това понятие – единствено три правни акта: Конституцията, Закона за Конституционен съд и вътрешния си правилник. КС не е компетентен да се произнася за съответствието на закон или друг акт от вътрешното право с правото на ЕС. От ключово значение е доброто разбиране на разликата между „прилагане“ и „спазване“. Проф. Семов подчерта, че КС може да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС и това ще бъде направено веднага, щом има валидно основание по конкретно конституционно дело.
Събитието бе открито за преподаватели, студенти и професионалисти с интерес към представените теми.