На 19 май 2026 г. в зала „Яйцето“ се проведе литературна вечер на тема „ЗАМИНАВАНЕ / ЗАВРЪЩАНЕ: Кипър в и отвъд морето“. Събитието, което е част от официалната културна програма по повод Кипърското председателство на Съвета на ЕС 2026, беше организирано от специалност „Новогръцка филология“ към Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет, съвместно с посолството на Република Кипър и Министерството на културата на Република Кипър.
Литературната вечер беше открита с приветствия на Н. Пр. Хараламбос Кафкаридис, посланик на Република Кипър в България, и заместник-декана на ФКНФ проф. д-р Петър Моллов. На събитието присъстваха проф. д-р Ренета Божанкова, заместник-ректор по международната дейност на Софийския университет, посланици, представители на дипломатическите мисии в София, представители на Атлантическия клуб в България и на други международни организации, както и преподаватели, студенти и приятели на Кипър. Модератор на литературната вечер беше доц. д-р Драгомира Вълчева от катедра „Класическа филология“.
Проявата беше открита с приветствие на Н.Пр. Хараламбос Кафкаридис, който представи визията на Кипърското председателство на Съвета на Европейския съюз, което поставя културата в ядрото на европейската идея.
Вземайки повод от темата на вечерта – заминаване и завръщане, – посланикът развълнува аудиторията с личен разказ за своите родители. Получили образованието си в България през 60-те години на миналия век, в Художествената академия и в Историческия факултет на Софийския университет, те се завръщат в Кипър, отнасяйки със себе си частица от България. Години по-късно, когато г-н Кафкаридис е назначен за посланик в България, те отново се завръщат и заживяват тук. В заключение той призова да не забравяме, че имаме нужда от обединена Европа, Европа отвъд инструментализирането на носталгията, Европа, свободна от популизъм.
Емоционалният тонус на вечерта се покачи още повече, когато микрофона пое специалният гост на вечерта писателят Георги Господинов, който произнесе слово на тема „Убежищата на езика: Поетичното ехо на „малките“ езици“.
Говорейки за ехото на „малките“ езици, към които се числят гръцкият и българският, Георги Господинов подчерта, че „големите неща могат да бъдат приютени на всички езици“, и напомни мисълта на Хайдегер: „Езикът е домът на битието. В неговото обиталище живее човекът. Мислещите и поетите са пазителите на този дом“. Писателят сподели, че е сблъсквал със стереотипи и клишета, които отричат правото на малките езици да говорят за големите неща: „Минавал съм през всички тези степени на подценяване и клишета. Когато представях немския превод на първия си роман „Естествен роман” в Берлин преди 20 години, имаше такива въпроси от публиката: Вие нали идвате от България, защо не пишете за битките с турците и пр., а пишете за развод и днешни теми, нашите немски писатели пишат за това. Бях млад и гневен и казах, че не излизам на сцената с потури и гайда. Казах, че и в България понякога се влюбваме и разделяме и дори понякога умираме от естествена смърт, а не със забита кама или кози рог в гърдите.“
Георги Господинов засегна и темата за заминаването и завръщането, припомняйки, че да напуснеш България и да пътуваш на Запад по време на комунизма беше невъзможен вариант за поне две поколения. Светът беше затворен за нас, по-скоро ние бяхме затворени за него, и това беше доста угнетяващо усещане. Монтен казва на едно място: „Нямам особено желание да посетя Индия, но ако някой ми забрани да отида там, ще бъда най-нещастният човек на земята“.
Писателят предупреди и за опасностите, които крие носталгията по миналото – темата на романа му „Времеубежище“. „Личното ни, биографично, време е невъзвратимо – каза той. – Никога няма да бъдем пак на 20. И тук е капанът, защото политическото време е възвратимо. Държави, които са преминали от тоталитаризъм към демокрация, могат много лесно да се върнат отново назад към тоталитарни идеологии и практики. Виждаме го с очите си. А и тези, които не са имали тоталитарно минало, не са застраховани. В този смисъл и войните ни са войни за минало. Войната на Русия с Украйна е пар екселанс война на Путин за преразпределяне ресурсите на миналото. Някои завръщания, особено тези в убежищата на миналото, могат да бъдат опасни. И е добре да имаме сетива за това“. В заключение Георги Господинов изрази убеждението си, че Европа е нашето истинско убежище, убежище на смисъла.
Кипърският глас на вечерта беше представен от четири поетеси: Елени Кефала, Авги Лили, Евтихия Панайоту и Ерина Хараламбус. След прожектирането на три въздействащи видеопоеми те прочетоха свои стихотворения, които пресъздадоха кипърската версия за паметта, идентичността и травмата. Публиката имаше възможност да се наслади на мелодията на кипърския гръцки, като същевременно следеше българските и английските преводи на стихотворенията върху двата екрана на артистичната и богата с историческа памет зала „Яйцето“.
