В Конферентната зала в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе трето поредно издание на Кръгла маса по информационно право на тема „UPDATa: Актуални аспекти на достъпа и обработката на данни“.
Събитието бе изградено като среща с практикуващи юристи и експерти в областта на информационните технологии, със задълбочени познания относно възможностите за използване на данните, които се създават и достъпват по силата на различни режими и по-конкретно по силата на Акта за управление на данни (АУД) и Акта за данните (АД).
Кръглата маса по информационно право бе открита от модератора на събитието гл. ас. д-р Калина Георгиева, преподавател по информационно право в Юридическия факултет и във Факултета по математика и информатика в Софийския университет, лектор към Института по публична администрация и практикуващ юрист с опит в областта на електронното управление, отворените данни и др. Д-р Георгиева представи изложение на тема: „Приложими режими за достъп до данни според Европейското и националното законодателство”, като с изказването си постави темата за данните в контекста на развитието на материята.
Д-р Георгиева очерта възможностите за повторното използване и обработка на защитени данни, събирани, съхранявани и разпространявани в публичния и частния сектор във връзка с АУД, както и използването на данни от свързани устройства и свързани услуги по реда на АД. Тя подчерта, че новата правна рамка доразвива и надгражда вече утвърдените правни институти и свързаната с тях нормативна уредба относно достъп до обществена информация и повторно използване на информация от обществения сектор/отворени данни. Представени бяха примери за използването на данни по отделните режими.
Адв. Александър Кашъмов, изпълнителен директор на „Програма достъп до информация“, представи темата за „Достъп до обществена информация“ в контекста на дискутираната нормативна уредба, от гледна точка на практическия си опит в областта на човешките права и по-специално правото на достъп до информация, в която той работи от 1997 г.
Адв. Кашъмов представи основните положения, закрепени в Акта за управление на данни и Акта за данните, които могат да окажат влияние на достъпа до обществена информация и разгледа ролята на националните и наднационалните правоприлагащи органи в опазване на правото на достъп до обществена информация. Сподели и изказаните виждания относно необходимостта от адаптиране на националното законодателство с оглед гарантиране на новите права на гражданите.
Последва изложението на Никола Тулечки, лингвист и експерт по данни в "Онтотекст" от 2017 г. и един от основателите на Сдружение "Данни за Добро" и на Обединението за Честни избори (ОЧИ). Като част от "Данни за Добро", Никола помага на организации, работещи за общественото благо, като предоставя знания и услуги, свързани с обработка и анализ на данни.
Той представи вижданията си относно: “Силата на отворените данни: Иновации и бъдещи ползи чрез новата правна рамка”, с което постави акцент на тезата, че от една страна отворените данни са ключ към създаването на иновации и подобряване на качеството на живота, а от друга - Актът за управление на данните и Актът за данните на Европейския съюз предлагат ясни правила за споделяне и използване на информация. Специално внимание бе отделено на приложението на различните типове данни.
Иво Емануилов разгледа: “Управление на данните в пространства от данни - ключ за развитието на изкуствен интелект”, с което задълбочи темата относно повторното използване на защитени данни, създавани от организациите от обществения сектор. С опита си в областта на компютърните науки и практикуващ юрист, той използва интердисциплинарен подход в работата си като изследовател и ръководител на Лабораторията за експериментално регулиране и цифрови политики в Институт GATE. Специализира в областта на правото на изкуствения интелект и данните, както и в областта на иновационната политика и регулиране.
Иво Емануилов подчерта значението на пространствата от данни и ролята на управлението на данните на организационно ниво за развитието на системи и модели с ИИ, разработвани в ЕС и представи примери от сферата на здравеопазването и интелигентното производство. В изложението си той също така се спря на Европейската стратегия за данни, основните характеристики на пространствата от данни и наличието на Център за подкрепа на пространствата от данни.
В последвалата дискусия бяха засегнати въпроси, свързани с връзката между обработката на данни с изкуствен интелект, необходимостта от адаптиране на националното законодателство за нуждите на изпълнение на европейската нормативна рамка в областта и европейските практики за нормотворчество. В рамките на дискусията бе разгледано практическото приложение на политиките и очакваните ползи за обществото и бизнеса.
В заключение бяха очертани някои от съществуващите предизвикателствата пред достъпа до данни, включително на първо място, липсата на данни и на достатъчни санкции, с които да е скрепено публикуването им, наличието, на следващо място на публикувани данни, които изискват преработка, състояща се от множество операции и не на последно място затрудненото прилагане на многопластовата нормативна уредба.