Софийски университет "Св. Климент Охридски"

Проф. д-р Гергана Петкова, декан на Факултета по класически и нови филологии, и доц. д-р Донка Мангачева, ръководител на Катедрата по испанистика, откриха събитието и поздравиха участниците, представителите на дипломатическите мисии на испаноезичните страни у нас, на Института Сервантес в София и на Министерството на външните работи на Република България, както и присъстващите преподаватели и студенти.

Преподавателят по латиноамериканска литература от Университета в Милано, Данило Манера – литературен критик, писател и преводач, запозна накратко присъстващите с процесите в литературата на Доминиканската република през последните две десетилетия.

Направи го на перфектен български език, защото преди да се превърне в един от малкото европейски специалисти по литературата на далечната страна от Антилите, проф. д-р Данило Манера е завършил „Славистика“ в Университета в Пиза и е сред възпитаниците на уважавания българист Джузепе дел Агата. Негов е преводът на италиански език на произведения на Йордан Радичков, Емилиян Станев, Николай Кънчев, Иван Кулеков и други.

Проф. Манера, който до голяма степен е инициатор на гостуването на доминиканските писатели в България, сподели, че се чувства като пощальон, който носи любовно писмо между културите, на които е посветил професионалния си път. В залата присъстваше и управителят на Българския културен център писателят Христо Славов, спонсор на издадените на български език стихосбирка на Хосе Мармол „Ескиз на полета“ в превод на д-р Даниела Александрова и сборника разкази „Зад голотата“, чийто преводач Венцислав Николов е завършил първия випуск на специалността „Испанска филология“.

Гл. ас. д-р Лиляна Табакова, преподавател по испаноамериканска литература, която модерира разговора с доминиканските гости, отбеляза, че от самото ѝ създаване през 1961 г. в специалността „Испанска филология“ неизменно е отделяно внимание не само на изграждането на добри познавачи на езика, но и на професионалисти в областта на културата и литературите както на Испания, така и на останалите испаноезични страни. В България и в частност в Софийския университет през годините са гостували интелектуалци от всички страни в Латинска Америка с изключение на писатели от Доминикана. Нейната литература до този момент е напълно непозната извън средите на испанистите. Представена е с едно единствено стихотворение на социалния поет Мануел дел Кабрал в антология, съставена от Никола Инджов през 1998 г. От началото на XXI век, заедно с меренгето и бачатата – засега най-успешните културни продукти на островната държава, дойде на мода и туризмът до там. През 2013 г. у нас нашумя романът „Краткият чуден живот на Оскар Уао” от Джуно Диас, награден с „Пулицър“ през 2008 г. Авторът, обаче, от дете живее в САЩ и пише на английски, макар героите му да са предимно доминиканци, чиито диалози често се развиват на „спанглиш“. Подобен е случаят и с друга англоезична доминиканка – Джулия Алварес, наградена от президента Барак Обама. Филмът по нейния роман „Времето на пеперудите“ се радва на известен касов успех у нас, но не толкова заради драматичната история от времето на ген. Трухильо, колкото заради звездното участие на Марк Антъни и Салма Хайек в главните роли. Мануел Либре Отеро, поет, литературен критик, доскоро водещ телевизионна програма за литература и култура, припомни, че почти два милиона доминиканци живеят в САЩ и за тяхното творчество вече е възприето да се говори като за „литература на диаспората“, независимо от езика, на който пишат. За разлика от предходните поколения писатели, каза той, особено от преди и по време на т. нар. „бум“ на латиноамериканския роман, по-новите поколения се стараят да не злоупотребяват с регионалните особености на испанския език и прибягват до различните социолекти единствено ако са необходими за охарактеризирането на персонажите, които изграждат. Независимо от езика, на който пишат съвременните доминиканци, тяхната идентичност не е заличена, макар да споделят много от общите черти, наложени на всички ни от глобалното село, в което се е превърнал светът. Това, добави Либре Отеро, обяснява и заглавието на новоиздадената книга с наши разкази „Зад голотата“, отвъд клишираната представа за нашия тропически остров.

Другият участник в кръглата маса - поетът, белетрист и издател Луис Мартин Гомес разказа, че въпреки запазеното единство на испанския език, все пак се е наложило да се пригодят към „доминиканския вариант“ на испанския език някои специфични изрази, които биха затруднили рецепцията на романа „Преди сътворението“ на Христо Славов и на подбраните от него разкази от български писатели, с които България ще бъде представена през ноември 2024 г. на XXVI Международен панаир на книгата в Санто Доминго. Сподели, че сборникът с разкази вече е публикуван в ръководеното от него държавно издателство.

Д-р Табакова използва повода, за да отбележи, че много от представените в него произведения вече са превеждани в края на седемдесетте години на ХХ век, при това от най-именитите български испанисти като Емилия Ценкова, Марияна Димитрова, Рафаел Алварадо, които са сред първите преподаватели в Катедрата по испанистика, както и някои други. По отношение на зачитането на труда на преводачите и на защитата на авторските им права у нас може още много да се желае. В България, за разлика от възприетия от повечето европейски страни принцип, имената на преводачите все още не се появяват на кориците и често дори биват пропускани в рекламните сайтове на електронните книжарници и на издателствата. Но също като във всеизвестната метафора на Хераклит, езикът се променя заедно с оттичащите се води на времето. Затова, каза тя, почти половин век по-късно необходимостта от нови преводи е неоспорима и не бива да бъде приемана като знак за неуважение към труда на нашите учители. Възможност за по-съвременна рецепция на испански език получават редица от емблематичните разкази на Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Светослав Минков, Николай Хайтов, Йордан Радичков, към които са добавени неколцина по-съвременни техни събратя по перо (сред тях е и спонсорът на изданието Христо Славов). Самият факт, че преводът е на Мария Вутова, възпитаничка на Катедрата по испанистика, вече е гаранция за качество. Благодарение на нейната отдаденост в рамките на по-малко от десетилетие читателите в Испания познават творчеството на Георги Господинов, разказите на Здравка Евтимова, „Балада за Георг Хених“ от Виктор Пасков и др.

Хосе Мармол се зае да отговори на трудния въпрос за това как в дигиталния свят хората на словото успяват да достигнат до по-младите читатели в Доминиканската република, възможно ли е в хаоса от информация и забавления да се изграждат естетически критерии и добър литературен вкус. Мармол е най-награждаваният в момента доминикански поет, член на Академията на науките и на Доминиканската академия на езика, преподавател по приложна лингвстика и по философия, преведен е на десетина езика. Той сподели, че през последните години държавните и частните институции в Доминиканската република са се обединили в разбирането, че единственият път за преодоляването на всички духовни и материални кризи е повишаването на нивото и на обхвата на образованието. През 2022 г. грамотността сред единайсетте милиона доминиканци в страната е достигнала 95 %. Понастоящем бюджетът за образование е 4 %, по-висок от този, който се отделя за здравеопазването. Разбира се, писателите се стараят да не изостават от новите тенденции и да се възползват от дигиталните технологии, които обратно на страховете на мнозина не изместват книгите. Дори обратното – някои млади хора, открили удоволствието от четенето чрез телефоните и таблетите си, посягат и към книжните тела.

Разговорът за доминиканската литература и за българската литература продължи и в него се включиха някои от присъстващите, които не знаят испански език. Това беше възможно благодарение на симултанния превод, осъществен от гл. ас. Милена Маринкова и Светослава Славчева.

Събитието бе широко отразено от медиите в Доминиканската република.