В зала Аула Магна на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе първата конференция на тема „Влиянието на фалшивите новини върху европейските демокрации“. Събитието е част от проекта „Media Masters: Повишаване на медийната грамотност“ (CERV-2023-CITIZENS-CIV-01148165), финансиран по програма „Граждани, равенство, права и ценности“ на Европейския съюз. По проекта работи консорциум от девет държави от Европейския съюз – България, Франция, Италия, Испания, Хърватия, Гърция, Кипър, Словения, Ирландия.
Конференцията беше открита от проф. Веселина Вълканова, декан на ФЖМК и ръководител на проекта, която подчерта значението на образованието и междуинституционалния диалог в борбата с дезинформацията. „В епохата на дигитален шум и дълбоки фалшификации дезинформацията се превръща в масова заплаха, която изисква осъзнат, колективен отговор“, заяви проф. Вълканова.
"Силните медии, академичната общност трябва да дават отпор и да си взаимодействат, за да се справяме с ниските нива на медийна грамотност, да съдействаме за създаване на надеждни умения за търсене на достоверни източници и данни, а журналистите все повече трябва да засилят усилията си срещу дезинформацията", добави деканът на ФЖМК.
Част от проекта „Media Masters: Повишаване на медийната грамотност“ са многоезична настолна игра и мобилно приложение, които пресъздават реални медийни и новинарски ситуации и стимулират реакция срещу фалшиви новини и подвеждащо съдържание в социалните мрежи, каза проф. Вълканова.
„Проектът е подчертано практически. Рано е още да се правят изводи, но смятам, че чрез подобни групи модели може да се насърчава критичното мислене и да поощряваме, да подтикваме младите хора да разпознават дезинформацията и манипулативното, манипулираното съдържание“, посочи деканът на ФЖМК. Проф. Вълканова отбеляза, че и двата продукта са създадени така, че да могат да бъдат използвани и след приключването на проекта.
Според нея фокусът на инициативата е доста смел – да ангажира младите хора в определени социални проекти, в гражданския диалог. Една от целите на проекта е също така да предостави ценни данни за бъдещи изследвания и обратна връзка, чиито резултати ще бъдат публикувани, каза тя. „Надяваме се, че ще имаме голям принос в проверката на функционалните тестове от първата версия на проекта и настолната игра и в установяването доколко разработката може да бъде ефективна като педагогически инструментариум за подобряване на медийната грамотност у младите хора“, посочи деканът на Факултета по журналистика и масова комуникация.
Тя разказа още, че всички сценарии и въпроси, които са включени в играта и в приложението, са базирани на реални събития. „Ние вярваме с колегите, които участват в консорциума, че това е най-ефективният начин да предизвикваме интереса на младите хора и да ги поощряваме за дискусия и ангажираност“, коментира проф. Веселина Вълканова.
По думите ѝ освен политика и политически новини и събития, в играта са включени и теми, които са по-близки до целевите възрастови групи.
„Дезинформацията е този сложен феномен, който се разпространява много широко в глобален план, може да подкопава човешки права и може да застрашава и застрашава реално европейските демокрации. При това технологиите от последните години правят дезинформацията още по-трудна за разпознаване. Сега се намесва и изкуственият интелект, чрез който фалшивите новини, дийпфейк видеата и онлайн измамите могат да придобият невиждани досега нива на достоверност. Всъщност, това е голямата заплаха – трудната откриваемост на фалшивото от действителното, провереното, истинното съдържание. Заплахата не е просто в наличието на фалшиви новини в съвременната комуникационна среда, а по-скоро – в скоростта, в мащаба, с който те се разпространяват“, каза проф. Веселина Вълканова. Според нея в настоящия свят киберсигурността е не просто въпрос на технологии, но и на човешко поведение.
Деканът на ФЖМК смята, че противодействието на актове за дезинформация е чрез образователни проекти, програми, кампании, в това число и чрез кампании и действия в традиционните, не само в новите медии.
„Въпреки че образованието по медийна грамотност на практика е прието вече и е стандартно в редица англоговорящи страни, например Великобритания, Канада, Австралия, то все още не е факт в Щатите, където децентрализираната образователна система по-скоро пречи на този процес“, обясни проф. Вълканова. Все пак медийната грамотност не се е превърнала в стандартна обучителна програма в глобален план, в това число и България, допълни тя.
„Факт е, че младите хора използват социалните мрежи и въобще интернет и дигиталните онлайн платформи по различен начин. Това може да допринесе за изграждане на гражданска ангажираност. Аз обаче не споделям тезата на някои учени, че тази гражданска ангажираност възниква някак спонтанно, естествено от използването на дигитални медии. Обратно – мисля, че образованието по медийна грамотност е крайно необходимо, за да осигури този когнитивен, социален конструкт, това скеле, на което да стъпят тези нагласи, рефлекси и в крайна сметка – гражданското ангажиране на младите хора. В това число и социалното съпричастие“, каза още проф. Вълканова.
Все по-трудно се финансира качествената журналистика, защото все повече хора смятат, че всеки може да бъде журналист и само с телефона си да създава аудио и видео съдържание, каза генералният директор на Българското национално радио Милен Митев по време на откриването на конференцията.
Според него е все по-трудно да се обясни какъв е смисълът от това да има медии с тяхната може би на моменти тромава структура, която обаче дава известни гаранции за това, че продукцията на тази медия ще бъде проверена. „Този финансов натиск идва точно във време, в което има огромна необходимост от силни медии. Ефективността е хубаво нещо, но когато искаме да противодействаме на дезинформацията, традиционните медии – и обществени, и търговски, трябва да бъдат силни“, каза Милен Митев.
Той отбеляза, че всичко е въпрос на инвестиция, доколко обществата искат да инвестират в своите медии. „Очевидно е, че медията в едно демократично общество не може да бъде използвана като инструмент на властта. И може би затова властта се интересува по-малко от нас. Но ние все пак можем да бъдем оръжие, макар и не за атака, а за защита. Ние сме защитна линия за всички хора, живеещи в демократичните страни, която все пак не позволява на дезинформацията да проникне навсякъде“, посочи още генералният директор на БНР.
Милен Митев цитира проучване на „Евробарометър“ от 2022 г., според което новините на обществените медии се ползват с най-висока степен на доверие в 28 от 31 европейски страни, участвали в проучването. „Средно за ЕС 49 процента от гражданите нареждат обществените медии като най-достоверния източник на информация, следвани на второ място от пресата с 39 процента. Търговските медии са с 27 процента. Това създава огромна разлика в средното доверие в новините на обществените и на търговските медии“, каза Милен Митев.
Той коментира, че колкото повече граждани в една държава вярват на обществените медии, толкова е по-голямо и нивото на удовлетворение от демокрацията в държавата. Колкото повече граждани смятат, че новините на обществените медии са достоверни, толкова по-голям е и индексът свобода на медиите в съответната държава, добави генералният директор на общественото радио.
„За съжаление, девалвирането на журналистическата професия към днешна дата е факт и затова все повече хора избират друга професия, с която смятат, че ще намерят по-доходна кариера. Но журналистиката повече от всякога днес е мисия. Не напразно и задачите на обществените медии, разписани в закона във всяка една държава, се наричат обществена мисия. Може да звучи малко клиширано, може да звучи малко като проповед, но когато човек работи в медии известно време, си дава сметка, че това, всъщност, е вярно. Работата на журналиста не е просто работа от 09:00 до 17:00 ч., а е наистина една мисия за просвещаване на обществото, една мисия за защита на истината и една мисия за защита на демокрацията“, посочи Милен Митев.
Според него в последните години се наблюдава лек дефицит на демократични ценности и известен песимизъм във всички европейски общества. „Ако до преди десетилетие се изправяхме срещу предизвикателствата, мислейки, че каквото и да се случва сега, утрешният ден ще бъде по-добър, днес като че ли нямаме толкова много основания за подобен оптимизъм“, каза генералният директор на националното радио. В такава среда дезинформацията вирее много лесно, а може би именно дезинформацията е част от причината да има повече песимизъм в нашите общества, допълни той.
Милен Митев коментира, че сред основните предизвикателства, с които се сблъскват медиите и обществата ни днес, са свръхинформацията, нарастващата конкуренция за времето на аудитория и обезценяването на журналистическата професия.
В конференцията участваха и Иво Тодоров, директор на дирекция „Дигитални програми“ в БНР, екипът на БНР за проверка на фактите, който представи опита си в борбата с дезинформацията, Ива Григорова, председател на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА), Илия Люцканов, главен експерт от Съвета за електронни медии.
На конференцията бяха обсъдени предизвикателствата пред европейските демокрации в ерата на информационния шум и манипулацията, акцентирайки върху нуждата от устойчиви политики и образователни инструменти за медийна грамотност.
Програмата на събитието включваше дискусия за дезинформацията и нейното въздействие върху демократичните процеси, както и сесия за стратегии за справяне с фалшивите новини. Бяха представени настолната игра и мобилното приложение „Media Masters“, а също така и демонстрационни игри с участие на публиката, които илюстрираха разпознаването на манипулативно съдържание. В края имаше обратна връзка и отворена дискусия с активно включване на студенти от ФЖМК.
Събитието предложи платформа за взаимодействие между академични среди, медийни професионалисти и представители на гражданското общество, насочена към изграждането на по-информирано и устойчиво общество, способно да се справя с предизвикателствата на дезинформацията.
Репортаж на Телевизия "Алма Матер":