В Аулата в Ректората бе открита международна научна конференция под надслов: „Армения – кръстопът на векове и светове“. С нея специалност „Арменистика и кавказология“ към Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет отбелязва своята 30-годишнина. Научният форум ще продължи два дни и в него участие са заявили 112 учени от Армения, Франция, Унгария, Италия, САЩ, Германия, Австрия и България, които ще изнесат общо 93 научни доклада.
На откриването на конференцията присъстваха заместник-ректорът на Софийския университет проф. д-р Ренета Божанкова, посланикът на Република Армения у нас Н. Пр. г-жа Цовинар Амбарцумян, деканът на Факултета по класически и нови филологии проф. д-р Гергана Петкова, учени, студенти, гости.
Те бяха приветствани от ръководителя на специалност „Арменистика и кавказология“ доц. д-р Петър Голийски, който припомни, че специалността е основана през 1995 г. под името „Арменска филология“ в отговор на засилващите се връзки между Република България и Република Армения. Доц. Голийски сподели, че той самият е бил приет в първия випуск на специалността. През 2009 г. ръководството взема решение да извади специалността от тесните филологически рамки и да я постави върху по-широка обществена и научна основа. Така се появява нейната съвременна версия „Арменистика и кавказология“. Освен дисциплини, пряко свързани с езика, историята, литературата, културата, обичаите и традициите на Армения, една от най-древните страни в света, студентите в специалността изучават и осем кавказоложки дисциплини, сред които „Етнология на Кавказ“, „Етноси и религии на Кавказ“, „Геополитика на кавказкия регион“, „История на кавказките народи“, „География на кавказките страни“.
„Историята на една специалност не е само онова, което се преподава в нея, но и хората, които са част или са били част от нея“, подчерта доц. Голийски и припомни имената и делата на редица преподаватели - проф. д.ф.н. Саркис Саркисян и доц. Едуард Селян - основателите на „Арменска филология“, хоноруван преподавател Агоп Мелконян, хоноруван преподавател Агоп Орманджиян, хоноруван преподавател проф. д-р Артин Потурлян от Националната музикална академия, проф. Ружа Нейкова от БАН и други.
Доц. Голийски не пропусна да спомене имената и на Арам Наджарян, който преподава от самото създаване на специалността и е смятан за неин доайен, Зари Танкаранян – стълбът, на който се крепи началното обучение по практически арменски език, гл. асистенти Антоанета Ангелова и Еожени Сакъз, дългогодишни преподаватели по литература и история на Армения. Ръководителят на специалността благодари поименно на всеки един от своите колеги за тяхната работа, отдаденост и висок професионализъм.
Той изказа благодарност и на външните преподаватели – проф. Марин Русев, проф. Георги Бърдаров, доц. Николай Попов – и тримата от Геолого-географския факултет на Софийския университет; проф. Цветелин Степанов от Философския факултет и на ираниста проф. Иво Панов.
Доц. Голийски обърна внимание, че извън Република Армения в света има само две академични средища, в които функционират специалности „Арменистика“ с пълна бакалавърска програма. Едното е Женевският университет в Швейцария, а другото е Софийският университет в България. Броят на изучаваните дисциплини в България е повече от този в Швейцария. „Арменистика и кавказология“ е сред защитените специалности на Софийския университет. Приетите за обучение в нея студенти са освободени от семестриални такси. Това е признание от страна на българската държава, че специалността и завършилите я студенти са стратегически интелектуален ресурс, чиято стойност и значение само ще растат.
Доц. Голийски обърна внимание, че „Арменистика и кавказология е малка специалност“, но въпреки това нейните възпитаници имат добра реализация.
Ръководителят на специалността благодари за подкрепата на всички, допринесли за развитието на специалността и за реализирането на конференцията.
Поздрав отправи и заместник-ректорът на Софийския университет проф. д-р Ренета Божанкова, която заяви, че днес се открива много важен международен форум. По думите й тази конференция има символен характер и значимост, тъй като увенчава 30-годишен академичен път на едно много важно професионално направление. „Тази специалност е извървяла дълъг път, с именити учени и студенти, които са дали много на страната ни и на отношенията между България и Армения през годините“.
Проф. Божанкова подчерта, че концепцията на специалност „Арменистика и кавказология“ залага върху изключителната палитра от геополитически и исторически ракурси.
Накрая тя пожела на добър час на конференцията и честити празника на своите колеги.
Н. Пр. г-жа Цовинар Амбарцумян също отправи поздрав и отбеляза, че е щастлива да присъства на конференцията, както и че е вдъхновена от участието на толкова много изследователи. Тя изрази своята признателност към ръководството на специалност „Арменистика и кавказология“, към Факултета по класически и нови филологии и всички организатори, положили усилия за провеждането на събитието.
Н. Пр. г-жа Цовинар Амбарцумян отбеляза, че през своята дълга и богата история територията на Армения е била място за среща на търговски отношения, идеи, на различни езици, религии, представители на изкуството. Посланикът обърна внимание в изказването си и на арменската диаспора, която е разпространила отвъд времето и границите на държавата арменската история, култура, знание и креативност. По думите й арменските общности по света са дали своя значителен принос към културния и интелектуалния живот на много държави, включително и България.
Н. Пр. г-жа Цовинар Амбарцумян припомни стартиралата през 2023 г. инициатива на арменското правителство Crossroads of Peace, която е стратегически регионален проект и цели стимулиране на по-добрата свързаност между хората и насърчава икономическото сътрудничество. По думите й е много символично, че настоящата конференция се провежда именно в Софийския университет – една от най-уважаваните академични институции в Югоизточна Европа, където арменистиката се е развила през годините като важно академично изследователско поле. По думите й във времена, когато светът е свидетел на големи геополитически промени и растяща поляризация, ролята на учените става все по-важна, изграждайки мостове на разбирателство между хората и културите. Посланикът изрази радостта си, че настоящата конференция събира на едно място изследователи от България, Армения и други страни като им предоставя възможност за осъществяване на съдържателен диалог и обмен на идеи.
Деканът на Факултета по класически и нови филологии проф. д-р Гергана Петкова посочи, че през изминалите години програмата по арменистика и кавказология е поставила основите на българските академични традиции в тази научна област. „В продължение на 30 години ние изграждаме мостове между България и Армения, към хора, към нации, обучаваме специалисти, много от които са развили своите професионални кариери в областта на международните отношения, на науката, на бизнеса“, отбеляза проф. Петкова. По думите й връзките между България и Армения имат корени много назад във времето, още от средните векове българи и арменци съжителстват в историческото пространство, а присъствието на арменската култура в българските земи е неделима част от нашeто споделено наследство: „Днес, въпреки глобалните предизвикателства пред нас, ние продължаваме да надграждаме това приятелство върху здравите основи на взаимно уважение и културен обмен“.
Проф. Петкова подчерта, че има няколко места в света, където се обучават специалисти по арменски език и култура, а колегите й във факултета поемат тази мисия с отговорност и отдаденост и се надяваме в бъдеще да се разширят хоризонтите пред арменистиката в глобален план. По думите й гаранция за това е малкият, но отдаден екип, към който тя отправи своето искрено признание и благодарност. „В България вие сте уникален екип, а вашите усилия днес ще раждат плодове в утрешния ден“, каза проф. Петкова и изрази благодарността си към посолството за подкрепата и сътрудничеството през годините, както и към цялата арменска общност в България за съхраняването на културата, езика и традициите. Проф. Петкова отбеляза впечатленията си от богатата програма на конференцията и изрази надежда форумът да бъде вдъхновяваща платформа за плодотворни дискусии за всички участници и да допринесе за задълбочаване на академичните контакти и бъдещи съвместни проекти.
В рамките на официалното откриване на конференцията бяха поднесени и поздравителни адреси от Съюза на арменските културно-просветни организации „Ереван“ и Културно-просветна организация „Ереван“ в София, от Арменско училищно сдружение „Степанос Ховагимян“.
Като съпътстваща инициатива по време на конференцията в Централното фоайе на Ректората е представена изложбата „Безкрайният полет на буквата“, посветена на арменската азбука – едно от най-значимите постижения на арменската духовна и културна традиция.
Изложбата ще даде възможност на посетителите да се докоснат до богатото наследство на арменската писменост и нейната многовековна история. Тя може да бъде разгледана до 21 юни 2026 г.
