От 19 до 21 май 2026 г. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ беше домакин на международната научна конференция „Agents of Censorship and the Circulation of Printed Material in Central Europe (1500–1800)“. Форумът беше организиран от Катедра „История на Византия и балканските народи“ към Историческия факултет в координация с Университетския център за регионални изследвания и анализи и се проведе в рамките на европейската мрежа COST (European Cooperation in Science and Technology) като събитие на COST Action PCPSce, работна група 3 „Public-Legal Spheres“ (WG3), с ръководители доц. д-р Мария Баръмова и д-р Симон Дагене.
Конференцията събра над 40 учени и гости от цяла Европа, които изследваха действащите лица и механизмите на цензурата в ранното ново време – светски и църковни институции, цензори, автори, печатари, издатели, читатели и посредници, както и практиките на контрол, ограничения и заобикаляне, които оказват влияние върху циркулацията на печатни текстове и идеи.
Конференцията беше открита от доц. д-р Мария Баръмова, ръководител на Катедра „История на Византия и балканските народи“ към Историческия факултет. Официални приветствия към гостите отправиха проф. Мира Маркова, декан на Историческия факултет на Алма матер, както и д-р Мона Гарлоф (Mona Garloff) и д-р Марион Ромберг (Marion Romberg), координатори на COST Action PCPSce.
Програмата на първия ден беше открита с пленарна лекция на проф. дин Орлин Събев от Института за балканистика с Център по тракология към БАН на тема „Tolerance, Restrictions, and Censorship: Policies Towards the Circulation of Printed Material in the Ottoman Empire (1500–1800)“. Лекцията беше последвана от четири научни сесии, в рамките на които бяха дебатирани прилагането на цензурата, на самоцензурата, на нейните въздействия и на взаимодействието между цензура и жанр.
Вторият ден беше открит с пленарна лекция на доц. д-р Ивона Коларова (Dr. Ivona Kollárová), доцент в Института по история към Словашката академия на науките (Братислава, Словакия), на тема „Staffing, Transgressions, and Conflicts among Supervisory Officials as the Background of the System of Social Discipline in (Upper) Hungary in the Late 18th Century“, в която тя разгледа кадровото осигуряване и конфликтите между надзорните служители в Горна Унгария през XVIII век.
След проведените сесии на 20 май за участниците в конференцията беше организирана възможност да посетят значими научни и културни институции, свързани с ръкописното и старопечатното наследство.
В Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ гостите бяха посрещнати от проф. дфн Вася Велинова, доц. Светозар Ангелов и д-р Румяна Дечева, които представиха средновековни и ранномодерни ръкописи на църковнославянски и гръцки език. След това гостите посетиха Боянската църква „Св. Никола и Св. Пантелеймон“, където изслушаха беседа на д-р Георги Сенгалевич за историята на църквата и нейните изключителни средновековни стенописи (XI–XVII в.), включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО от 1979 г.
Посещението на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ предложи професионално въведение в едно от най-важните хранилища на ръкописи и старопечатни книги в Югоизточна Европа. Специалисти представиха избрани кирилски издания (XV–XVIII в.), както и редки образци от Ориенталската сбирка, включително произведения на пионера на османското книгопечатане Ибрахим Мютеферика.
В Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“ гостите посетиха Лабораторията за реставрация – едно от най-съвременните съоръжения в България за консервация на ръкописи – и Центъра за дигитализация. Програмата включи и представяне на избрани старопечатни издания от Балканите и Източна Европа.
Посещенията на Националната и Университетската библиотека бяха последвани от обиколка на София.
В заключителния ден на форума беше обсъден напредъкът по изготвянето на компендиума – един от основните резултати на COST Action PCPSce, последван от работно заседание на Управителния комитет.
Конференцията „Agents of Censorship and the Circulation of Printed Material in Central Europe (1500–1800)” затвърди ролята на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ като активен участник в европейските научни мрежи и значим център за изследвания в областта на историята на книгите, цензурата и интелектуалния обмен в ранното ново време.